За всички пропуснати мигове !

                       За всички пропуснати мигове-Мадлен Алгафари    + видеоклип (натиснете върху заглавието)

        

За всички пропуснати мигове,

за сълзите неизплакани,

за всички изпуснати влакове,

за гарите недочакани,

за думите неизказани,

за раните ненасени,

за болките ненаказани,

за всички цветя неподнесени,

за песните неизпети,

картини ненарисувани,

за чувствата неизлети

и танци неизтанцувани,

за стиховете неписани,

за маските несвалени,

за виковете потиснати,

за ударите спестени,

за устните нецелунати,

за всички врати неоткрехнати,

за шансовете изгубени

и страхове непосрещнати,

за всички писма неизпратени,

любови несподелени,

за всичките  прошки недадени,

за пропиляното време,

за грешките непоправени,

за всяко “обичам” неказано,

за бляновете забравени,

за щастието отказано,

за всички пропуснати други животи

и избори ненаправени

сега е моментът да мислим,защото

не знаем тук колко остава ни !

classical music

Музиката е на-сложното нещо…

    Музиката е най-богатото нещо…

Музиката е най-красивото нещо…

И същевременно това НЕЩО не може да се определи-може само да се чувства със сърцето и душата !!!

Ocean music

Интерактивна поезия

Публикувам мои интерактивни клиипове по стихове на Мадлен Алгафари ! Приятно гледане !!!

Мира нямам,че те обичам

Молитва за всяка жена

Нямаш право

Кой ми взе сиренцето ?!

 

Случвало ли ви се е животът ви за дни,часове или дори  за секунди.. да се преобърне на 180 градуса ?Питали ли сте се защо ?И как сте реагирали в такива ситуации ?Как реагирате на настъпилите промени ? Много често  решаваме да заемем ролята на жертва,да обвиним някой друг,да се оправдаем с хиляди причини или да се тръшкаме и самосъжаляваме,чувстваме се измамени,че „съдбата“ е постъпила за пореден път нечестно спрямо нас…и т.н. няма смисъл да продължавам,списъкът ще е дълъг.Но ако решим веднъж да обърнем нещата и погледнем на дадената  ситуация от друг ъгъл-от смешната страна,ще се убедим колко нелепо и смешно е.Как сами си се вкарваме във филми и после се чудим от къде ни е дошло.Обаче ние сме единствените,които могат да променят обстоятелствата или не !!!

Силно ви препоръчвам да прочетете тази притча-коренно ще промени начинът ви на мислене !!! :)Подходяща е за всяка сфера от живота !

„От време на време се появява, по-някоя книга, която отваря врата към бъдещето. „Кой ми взе Сиренцето?!“ оказа точно такъв ефект върху мен. Спенсър Джонсън ми отвори очите за промените, които се извършваха край мен, но които аз все още не забелязвах. Задължително четиво за Новото хилядолетие.“

Дейвид А. Хийнан, член на Борда на директорите, Висш център по мениджмънт „Питър Дракър“

„Всеки признава, че промяната е неделима част от професионалната му работа, но малцина от нас очакват и приемат промяната като реалност в живота ни. „Кой ми взе Сиренцето?!“ е простичък и разбираем пътеводител, който всеки от нас може да използва, за да се справя с промените във всяка конкретна ситуация.“

Майкъл Морли, старши вицепрезидент, Eastman Kodak

„Веднага щом прочетох „Кой ми взе Сиренцето?!“ купих по един екземпляр за директорите от техническото направление на нашата фирма, защото съм убеден, че тази книга може да ни помогне да се справяме успешно с непрекъснатите промени, с които се сблъскваме в нашата работа – от променящите се екипи до разработването на нови пазари. И се надявам, че и те ще подарят по един екземпляр на хората, с които работят.“

Джоан Банкс, специалист по ефективност на изявата, Whirlpool

Приятно четене ! :)

Успокояващата сила на дъждът

Думите са излишни !

Към себе си

                 Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

 

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

 

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

 

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

АКО ЗАПОЧВАХ ЖИВОТА СИ ОТНАЧАЛО

Този живот е проверка.
Само една обикновена проверка.
Ако беше истински живот ,
Щяхте да получите по-нататъшни
Инструкции къде да отидете
И какво да направите !

Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяля по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво , отколкото този път.
Бих вземала на сериозно по- малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по- малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали , че съм от хората , които живечт разумно и здравословно – ден след ден , час след час.
Да , преживяла съм своите звездни мигове .
Ако можех да живея отново , бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност , бих се опитала да няма нищо друго . Само мигове.
Един след друг , вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората , които никъде не тръгваха без термометър , грейка , дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало , следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново , бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.

Надин Стеър
( 85 годишна )

Децата били сами

Публикувам един от разказите на Хорхе Букай („Приказки за размисъл“),която ми направи най-силно впечатление.

Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина-осемнайсетгодишно момиче,което понякога наемала за определени часове,за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.

Откакто починал бащата,времената станали твърде трудни за семейството,жената не можела да рискува работата си,като отсъства всеки път,щом бабата се разболеела или била извън града.

Когато годеникът на Марина позвънил,за да я покани на разходка с новата си кола,тя не се двоумила дълго.Така или иначе,децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет.

Щом чула клаксона,грабнала чантата си и изключила телефона.Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си.Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси,защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне е да се удари по невнимание.Освен това,казала си,ако се случило нещо такова,как щяла да обясни на майката,че детето не я е намерило ?

Може би  било късо съединение във включения телевизор,в някоя от лампите в хола или искра от камината;във всеки случай,когато завесите пламнали,огънят бързо стигнал до дървената стълба,водеща към спалните.

Събудила го кашлицата на бебето,предизвикана от дима,който се процеждал изпод вратата.Без да му мисли,Панчо скочил от леглото и натиснал резето,за да отвори вратата,но не успял.

Ако я бил отворил,той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути.

Панчо започнал да вика Марина,но никой не отговорил на зова му за помощ.Така че се втурнал към телефона в стаята (знаел как да набира номера на майка си),но нямал сигнал.

Панчо разбрал,че трябва да измъкне братчето си оттам.Опитал се да отвори прозореца,който гледал към външния корниз,но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя,а и дори да успеел,след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа,която родителите му поставили за безопасност.

Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня,всички говорели само за едно:как това толкова малко дете успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката ?

Как успяло да понесе бебето в раница ?

Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар ?

Как успяло да спаси живота си и този на братчето си ?

Възрастният началник на пожарникарите,човек мъдър и уважаван,им дал отговор:

-Малкият Панчо е бил сам…Не е имало кой да му каже,че няма да успее.