Начало » Филми » Селестинското пророчество

Селестинското пророчество

Имали ли сте чувството, че животът ви има по-дълбок смисъл?
 Ето и какво гласат деветте пророчества:

Понякога най-вълшебното пътуване е вътре в самите нас.

„Селестинското пророчество“ разкрива тайни, които вече променят нашия свят. Вековната мъдрост, скрита в древен перуански ръкопис, ни помага да разберем всичко, което ни се случва в живота… и да предвидим това, което би ни се случило в бъдеще.
Деветте пророчества, разкриващи се едно след друго, ще ви въвлекат в завладяващ свят от приключения и откривателство и ще ви напътстват в едно просветляващо душата пътешествие.

Първо откровение: Повратна точка

В човешката култура се наблюдава ново духовно пробуждане – пробуждане, дължащо се на факта, че достатъчно голямо количество хора, което можем да определем като критична маса, започват да гледат на своя живот като на духовно пътешествие, като на приключение, в което сме водени от мистичния случай.

Първото откровение е откровение за пробуждането на съзнанието и се отнася до мистичните случайности, които стават в живота на всеки от нас. Векове наред на тези явления се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в което не може да се открие никакъв смисъл. Но когато преоценяваме духовните измерения на своето съществуване и отворим съзнанието си, започват да ни се случват събития, които не можем да пренебрегнем и оставим незабелязани. Как например да си обясним, че се случва някоя сутрин да се събудим с мисълта за стар приятел, когото не сме виждали отдавна и който ни се обажда по телефона още същия ден? Как става така, че среща, която не предвещава нищо особено, може да доведе до прелом в кариерата или във взаимоотношенията ни, да ни открие неподозирани таланти в самите нас?

Швейцарският психолог Карл Густав Юнг нарича това явление синхронност, усещането за наличие на дълбок смисъл за определени житейски съвпадения и случайности. Ако наистина се постараем да разберем същността на тези явления, то непременно ще стигнем до извода, че те свидетелстват за проявлението на Божествената сила в нашия живот. Ние не сме се озовали тук, в този живот, по силата на някаква случайност, за да разиграваме безсмислена драма. Нашият живот има предназначение, съдбовна предопределеност. Водени сме от мистично провидение.

Можем лесно да проследим проявлението на подобна синхронност в ретроспеция, когато се обърнем назад към съдбовните обрати на нашето минало: как сме живели и сме се формирали в семейството, от което произхождаме, как хората са повлияли върху началните ни интереси и избора на образование и професия, какви пътища са се кръстосали, за да ни доведат до онова, които представляваме сега. Много по-трудно е да запазим усета си за проявленията на синхронност в настоящия момент. С кого ще се срещнем днес? Каква информация ни носи онова, което става, за да определи житейската посока, в която да поемем?

В нас възниква непосредственото желание да разберем повече за този процес и за това накъде извеждат тези мистични случайности. Дори се питаме понякога: Наистина ли са действителни? Толкова важно ли е да можем да улавяме явленията на синхронност? Подобни въпроси веднаги ни отвеждат към Второто откровение.

Второто откровение: Разширено настояще

Новото духовно пробуждане е създаване на по-широкообхватна гледна точка към света, която идва на мястото на нашето петвековно отдаване на светските проблеми по оцеляването и удобствата. Макар че вниманието към технологическия напредък е нещо наистина важно, нашето пробудено съзнание за житейските съвпадения ни открехва за истинския смисъл на човешкия живот на тази планета и за същинското естество на нашата вселена.

Второто откровение ни позволява да прозрем историческата значимост на своето пробуждане. Едва сега започваме да осъзнаваме, че векове наред сме съществували, потънали в дълбок сън. Когато с пробудено съзнание преживеем така наречените „Селестински мигове на озарение“, ние се отърсваме от вкопчването си в материалната сигурност и благополучие.

Европейският ренесанс започва тогава, когато хората загубват доверие, че църковните служители могат достоверно да им представят духовната реалност. Тогава те предоставят на науката възможността да изследва обкръжаващия ни свят и да разкрие духовната .природа на човека. И учените са се заели да изследват силите, които съвсем доскоро се вярваше, че са движещи за нашата вселена.

Но загубата на доверие, предизвикана от провала на църковните служители, е създала дълбоко чувство за екзистенциална несигурност Какъв е истинският смисъл на човешкия живот? И ето че човекът е започнал да се опитва да преодолее чувството си за несигурност, като е пренасочил вниманието си към друга цел: материалния напредък. Ние сме решили да се устроим на тази земя, като подобрим материалните условия на своя живот – поне докато започнем да разбираме истината за духовната ситуация, в която се намираме.

По време на индустриалната революция се е стигнало до големи технологични придобивки, които са затвърдили отново програмата за „напредък“, която сами сме заложили в своето съзнание. Почти сме изгубили потребност от духовно познание. Погълнати от своите светски грижи и интереси, ние сме възприели илюзията, че живеем в рационална и предсказуема вселена, където случайността няма никакъв смисъл.

През последните десетилетия на нашия век, под въздействието на новите открития на самата наука, този възглед, че светът е лишен от духовна мистичност, започва постепенно да се разгражда. Ние започваме да разбираме напълно Второто откровение, когато схванем онзи исторически импулс, който ни извежда към нов, мистичен, по-духовен поглед на света.

Третото откровение: Въпрос на енергия

Понастоящем вече започваме да установяваме, че вселената, в която живеем, не е една изцяло материална вселена, а вселена на динамична енергия. Всичко съществуващо представлява поле на сакрална енергия, която можем да доловим и почувстваме интуитивно. Още повече че ние, хората, сме в състояние да проектираме своята енергия, като се съсредоточим в желаната посока (накъдето насочим вниманието си, нататък потича и енергията), оказвайки въздействие върху други енергийни системи и повишавайки степента, в която се случват съвпаденията в нашия живот.

Откритията на Алберт Айнщайн в началото на двайсети век са погребалната камбана на нашия стар, лишен от сакралност, поглед на света. От средата на осемнайсети век до времето на Айнщайн науката е разглеждала вселената в съответствие с механистичната теория на Исак Нютон. Според Нютон материята и атомите, от които тя е изградена, са твърди частици, които взаимодействат помежду си по силата на неотменни природни закони.

Нютон поддържа теорията, че ние живеем във вселена, която функционира механично като съвършен часовников механизъм. Всяко явление в тази вселена се смята за резултат на физическа причина, която подлежи на установяване, както поведението на билярдните топки, които се удрят една в друга по предсказуем, систематичен начин. Галактиките, звездите, планетите, всичко се намира в състояние на систематично движение по силата на гравитацията, която поддържа едни небесни тела да обикалят около други, по-големи тела, Нютоновите идеи навеждат на илюзията, че тази вселена е лишена от всяка мистичност.

И ето че с редица поразителни прозрения Айнщайн обръща целия този възглед за света с главата надолу. Той показва, че материята не е в крайна сметка твърда. Тя представлява в действителност свита до голяма плътност и получила форма енергия. Всички открития на Айнщайн със същата сила трасформират старите възгледи за света. Времето не е постоянна величина, то е относително и зависи от масата и скоростта на даден обект. По-нататъшните изследвания в областта на физиката са довели до откриването на частици, които се явяват на две места едновременно или изчезват и се появяват отново на места, напълно невероятни от гледна точка на законите на Нютоновата вселена.

Ние постепенно отваряме своето съзнание, за да доловим истинската мистерия на този свят. Живеем във вселена, която се състои от динамични енергийни полета, в динамична вселена, в чиято динамика сме включени и ние самите. Ние представляваме сложни енергийни системи, нашите биополета се простират отвъд собственото ни физическо тяло и достигат до други енергийни системи, на които оказват влияние.

Четвъртото откровение: Борба за енергия

Често хората се откъсват от великия източник на енергия за нашите енергийни системи и се чувстват слаби и несигурни. За да се сдобием е енергия в такива случаи, ние сме готови да манипулираме или принудително да привличаме вниманието на другите, за да черпим по този начин енергия от тях. Когато успеем да постигнем власт над тях, усещаме прилив на сили, но веднага щом загубим влияние, отново отслабваме и оставане още по-изчерпани, така че се налага да водим битка за възстановяване на отнетата ни енергия. Съперничество и борба за оскъдната човешка енергия – това е причината за всички конфликти между хората.

Големият принос на психолозите на нашето време – Карл Юнг, Ото Ранк, Нормън О. Браун и Ерик Берн -се състои в това, че те показват как хората са мотивирани в своите действия от дълбоко чувство на несигурност. Ние се чувстваме самотни и се стремим да намерим сигурност чрез самоутвърждаването си в очите на останалите хора. Ще ни се да чувстваме как другите се отнасят с уважение към нас и се съобразяват с нашата компетентност и социален статус. И умело се опитваме да повлияем върху това отношение, като диктуваме мислите и мненията на околните.

Можем да си направим експеримент и да се самонаблюдаваме внимателно – непременно ще установим, че това наистина е така. Когато сме сами, често изпитваме тревога, мислите ни са неясни, чувстваме се несигурни в своята самооценка и статус. Но когато сме заедно с човек, който се отнася с внимание към нас, вслушва се с респект в мнението ни, то ние изведнъж започваме да усещаме прилив на нови сили и жизненост. Мислите ни започват леко да се нижат, става ни ясно кои сме и какво представляваме всъщност. Тъкмо това усещане ни съблазнява и мотивира. Още от ранно детство започваме да усвояваме различни подходи в общуването, с помощта на които да подвеждаме и подчиняваме останалите на собствените си становища.

Освен това на всеки от нас е познато преживяването, в което някой човек се опитва да урони нашето самочувствие и увереност в онова, което знаем и можем, за да ни обърка и да ни направи свои марионетки. А опитаме ли се да се опълчии срещу подобно поведение, в което ни подценяват и извеждат от равновесие, веднага възникват неразбирателства, които често е трудно да бъдат разрешени.

Такива негативни сблъсъци са често срещано явление в човешките взаимоотношения, но едва сега започваме да ги разбираме в плана на енергийната динамика. Когато тласнем някого към това да се подчинява и съобразява с нашата воля, то ние всъщност черпим енергия от енергийното поле на този човек, повишавайки по този начин собствената си енергия. Но вече ни е известно и това, че такъв начин да си открадваме допълнителна енергия от останалите е неправилен. Ние всички имаме на свое разположение един друг източник, Божествения първоизвор на духовна енергия, който ни гарантира пълна сигурност.

Петото откровение: Заветът на мистиците

Чувството за несигурност и агресията престават, когато почувстваме връзката си с Божествената енергия в самите нас, връзка, за каквато говорят мистиците от всички религиозни традиции. Усещане на светлина – прилив на жизненост – и постоянно чувство на любов са измеренията на тази връзка. Ако тези измерения присъстват, значи, че връзката е действителна. Ако ли не, само се претендира за нея.

Всяка религия има своите мислители-мистици, които са успели да прозрат отвъд религиозната догма, за да проникнат на практика във вътрешната й истина. Всички тези мистици са единодушни в своето послание: всеки човек е свързан с Божествената енергия. Наш е изборът дали да отворим съзнанието си за тази връзка и този избор може да бъде само съзнателно направен, дълбоко почувстван и осмислен.

Мистиците са оставили описания на самото естество на това преживяване на връзка с Божественото и са ни дали някои точни критерии, по които да съдим за собствените си опити. На първо място те разказват за такъв прилив на жизненост, че сякаш човек изведнъж започва да чувства, че „не стъпва но тази земя”. Сьществуват и свидетелства, че някои мистици дори са левитирали по време на тези състояния на екстаз.

Друг показател е чувството на еуфория, радост, душевен мир – независещ от конкретната житейска ситуация, в която се намира човек, и освобождаващ душата от всякакво пристрастие към земните неща. Освободен така, човек действа и твори по съвест.

И накрая, чувството на любов е най-често описваната характеристика на истинската вътрешна връзка с Божественото. Преживяването не се състои в това да си кажеш, че обичаш или трябва да обичаш. То е действително състояние на любов. При това често е бивало неразбрано, защото ние сме свикнали да мислим, че човек трябва да има обект на своята любов, за да обича. Ние обичаме своя годеник или годеница, детето си, родителите си или дори някакъв вид деятелност. Но мистичното състояние на любов е любов като постоянно общение с Бога.

Тези критерии ни дават възможност да разберем дали сме отворили в себе си канала за приемане на енергията, която ни е вътрешно достъпна. Когато веднъж преживеем това състояние на свързаност, никога вече не можем да го сбъркаме. Ние започваме да се сдобиваме със сила и енергия не от вниманието и подчинението на другите хора, а от собствения си бликнал и нарастващ вътрешен извор, който ни води да търсим своето духовно предназначение.

Шестото откровение: Освобождаване от миналото

Колкото по-постоянна е връзката ни с Божественото, толкова по-ясно осъзнаваме онези моменти, когато губим връзка, обикновено под влияние на някакъв стрес. В подобни мигове сами можем да установим по какъв начин изсмукваме енергия от другите. Когато си дадем ясна сметка за собствения си метод на манипулиране на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, по-лесно става да го преодолеем и да поддържаме по-трайна връзката си с Божествения първоизточник, което пък ни помага да открием индивидуалния си път на развитие в живота и своята духовна мисия – какъв може да бъде нашият личен принос за духовната еволюция на света.

Когато открием и преживеем вътрешен контакт с извора на Божествената енергия в самите нас, ние започваме остро да чувстваме онези моменти, когато губим този контакт. Лесно е да установим, че това става обикновено в моменти на стрес, когато се чувстваме особено несигурни и ни се струва, че се налага отново да вземем в ръце своя живот и взаимоотношенията си с хората.

Тъкмо в тези моменти и при такива обстоятелства можем да установим какъв по-специално е собственият ни подход на манипулация на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, да определим спецификата на онова, което аз наричам „властни драми“. Това са форми, чрез които се упражнява власт над другите хора и които обхващат широк спектър от проявления от напълно пасивни до крайно агресивни. Например – когато, за да упражняваме власт над даден човек, ние влизаме в ролята на онеправдани и започваме да му внушаваме, че е виновен, задето не прави достатъчно за нас (черпейки енергия, когато той или тя изпадне в тази „клопка на виновност“ и започне да ни обръща повече внимание), тогава властната ни драма може да се определи като драмата на „горкия Аз“.

Ако, от друга страна, се стремим да упражняваме влияние над останалите по недотам активен начин, като се поставяме встрани на ситуацията, държим се резервирано, непроницаемо и двусмислено – с надеждата.да накараме някой да се заинтересува от това що за хора сме ние, да започне да ни наблюдава, да се опитва да ни разгадае, като по този начин черпим енергия благодарение на интереса, който този човек проявява към нас, в този случай се поставяме в ролята на „затворения“.

По-агресивно е поведението на човек, който се опитва да упражнява влияние над другите, като все им „намира грешки“ и ги кара да се чувстват постоянно под нечий зорък критичен поглед и да се самоконтролират – подход, който може да се определи като „взискателен“ и при който човек черпи енергия, като съзнателно принуждава хората да се съобразяват с него.

Ако искаме да не изпадаме в такива властни драми, всеки от нас трябва преди всичко да идентифицира по-специално „драмата“, която е склонен да разиграва, за да черпи енергия от другите, а когато не е само една, всичките си „драми“, и ясно да осъзнава своите манипулации винаги, когато ги допусне. Защо? Защото ние се освобождаваме от всеки несъзнаван навик, когато напълно го издигнем в светлината на съзнанието, и така можем да удължим периодите, в които сме свързани с Божествения първоизвор, периоди на доверие и любов, които открехват за нас истинския смисъл на живота ни, нашето духовно призвание.

Когато осъзнаем коя е нашата специфична властна драма и установим трайна връзка с вътрешния си извор на енергия, тогава ние се освобождаваме от онова, което ни пречи да погледнем на себе си и на своя живот по един по-достоверен начин. Тогава, първо, можем да видим как взаимоотношенията на енергийно ниво в семейството, в което сме се родили, са предизвикали и формирали нашата властна драма и са възбудили отделните му членове. След това можем да отидем отвъд тази борба и да прозрем духовния смисъл, който се крие зад семейната ни опитност от ранното детство.

Трябва да се погледнем отстрани и да си зададем въпроса: Защо съм се родил точно в такова семейство? Каква чувствителност е трябвало да се развие в мен и към кои страни на живота? За да си отговорим на тези въпроси, трябва да разгледаме внимателно начина на живот и на двамата свои родители и тогава да се запитаме: Какво е трябвало да усвоя от своя баща? В какво е неговата сила, какви способности и дарби притежава той? Какво е искал да постигне в живота, но не е могъл?

По същия начин трябва да преразгледаме и живота на майка си и да поставим и по отношение на нея пак същите въпроси. Какъв е бил смисълът на нейния живот? Към какво се е стремила тя на този свят, независимо с какъв успех?

Посредством този анализ можем да установим какъв е нашият житейски старт, кои са онези два житейски подхода, с които е трябвало да влезем в досег през ранното си детство, за да ги интегрираме в собствения си опит. Когато погледнем от духовна гледна точка, можем да установим у родителите си две представи за живота, които изглеждат донякъде различни и дори противоположни. Но затова сме се родили тъкмо в това семейство, за да разрешим техните противоречия и да обединим органично истините, чиито носители са те, на по-високо ниво.

Такъв е духовният процес, чрез който едно поколение развива духовната реалност, която е наследило от предходното, и дава тласък на нейната еволюция към все по-истинни форми. Смисълът на целия ни живот е в това да намерим обединяващата истина на семейството, в което сме се родили, и постепенно да развиваме тази истина във все по-висши и по-висши форми, докато открием предназначението си в това да дадем пълен израз на тази истина. Когато разберем това и установим какво е посланието, което трябва да предадем на света, ще видим, че всичко, което сме преживели, всички явления на синхронност, са били всъщност подготовка за тази наша мисия. А чрез осъществявенот й съдействаме за издигане съзнанието на света.

Седмото откровение: Потокът на еволюцията

Когато разберем каква е нашата лична мисия, с това се дава нов тласък на хода на мистичните случайности, който ни води към нашето съдбовно предопределение. Първоначално сме изправени пред проблем, който трябва да разрешим, при което започват да ни се явяват сънища, видения, интуитивни прозрения, водещи ни към намиране на отговорите, които обикновено ни се дават по силата на синхронността от някой човек.

Когато открием веднъж „истината“, която сме дошли да кажем – нашето собствено послание за смисъла и предназначението на човешкия живот -при нас все по-често започват да се проявяват мистични съвпадения, явленията на синхронност. Когато открият своята мисия, някои от нас биват подтикнати да сменят професията си. Други откриват, че са точно на онова място, което им позволява да предадат на хората своята истина. Други пък продължават да практикуват своята професия, като едновременно следват духовната си мисия като призвание, отделно от упражнявания вид дейност. Но независимо на какъв етап от развитието си се намираме, непременно ще установим, че проявите на синхронност в живота ни имат пряко отношение към това доколко следваме собствената си мисия.

Ние започваме по-ясно да осмисляме проявлението на мистичните съвпадения. Явява ни се интуитивно предчувствие или видение, представяме си, че казваме нещо на някого или че отиваме някъде и предприемаме нещо. Понякога представата може да не е съвсем ясна. Но ако последваме своята интуиция, започват да се случват неща, които сякаш следват определен план и ние започваме да разбираме защо вътрешното ни предчувствие ни е тласнало именно в тази посока. Всяко следващо събитие поражда нови предчувствия, които ни насочват къде да идем, кои групи хора се нуждаят от нашата истина и по какъв начин да им я дадем.

Сънищата са особено ценни, когато трябва да определим по кой път да поемем. Те притежават типична повествователна структура: сюжет, действащи лица, действие. Колкото и странен да ни се струва един сън, ние можем да анализираме неговия сюжет. Какви реплики си разменят действащите лица? От какви чувства са обхванати? Към какво се стремят? От кого се опитват да избягат? Вземете сюжета на съня и го наложете върху сюжета на вашия живот. Кои са общите елементи? Дали и в живота ви не се случват аналогични събития, без да си давате сметка за това? А може би насън са ви се явили събития, които бихте искали да изпитате в живота? Или сънят е предупреждение да избягвате дадени действия на всяка цена? Винаги трябва да бъдем будни за тези послания.

Осмото откровение: Междуличностна етика

Ние сме в състояние да предизвикаме по-активното проявление на пътеводните случайности в нашия живот, ако издигнем своето съзнание по начин, че да повишим нивото на съзнание и на хората, с които се кръстосва житейският ни път. Трябва да полагаме специални грижи да не загубим вътрешната си връзка с Божествения първоизвор на енергия, изпадайки в романтични увлечения. Много резултатна може да се окаже работата в група, когато всички отправят енергия към всеки един от групата, така че да се повдигне нивото на неговото съзнание. За децата е от особено значение да им бъде отдавана енергия доброволно, за да растат с чувство за сигурност и да се развиват правилно. Когато съзираме красотата във всяко лице, ние издигаме нивото на съзнание на околните, давайки им възможност да се проявят в тяхната най-мъдра същина, като по този начин увеличаваме шансовете си да чуем от тях нещо важно в смисъла на синхронните послания.

Когато повишената ни способност да забелязваме случайните съвпадения постепенно ни изведе към осъзнаване на нашата мисия в живота, все повече започва да ни прави впечатление, че по-голямата част от синхронните послания стигат до нас посредством другите хора. Когато получаваме необходимата ни информация в необходимия момент, тя най-често идва до нас чрез думите или писанията на друг човек, което понякога става при най-необичайните обстоятелства.

Но, ето че възниква въпросът: Колко такива най-ненадейни срещи продължаваме да пропускам, само защото се притесняваме да се вслушаме в добронамерената забележка на някой непознат или да направим първата крачка, за да завържем разговор? Започваме да се учим да бъдем бдителни за всяка възможност да получим значимо послание, защото вече сме разбрали, че то може да дойде от всекиго.

Нещо повече, вече започваме да си даваме сметка, че колкото повече внимание отделяме на хората, толкова повече им помагаме да ни предадат някаква важна истина за нас самите. Със своето внимание ние можем да издигнем нивото на енергия на хората, с които пътищата ни се кръстосват, фактически така, че те започват да се чувстват по-проницателни, способни по-ясно да видят и изразят представите и разбиранията си, така че да ни предадат своята истина за живота. Техниката за такъв вид „издигане на съзнанието“ е да съсредоточиш вниманието си върху лицето на другия по определен начин. Когато гледаме на човека с любов, ние можем да съзрем неговата висша същност, боговдъхновената му душа, Божественото в неговото лице.

Този подход в междуличностните отношения може да се прилага в груповата работа. Когато всеки от членовете на групата изпраща енергия, за да издигне съзнанието на онзи, който говори в момента, могат да бъдат постигнати забележителни нива на енергия и прозрение. А в светлината на това откровение всяка активност придобива по-висш духовен смисъл. Когато хората започнат да общуват помежду си по съзнателно духовен начин, човешката култура бързо ще започне да придобива духовна форма.

Деветото откровение: Появата на една нова култура

Докато ние всички се развиваме в посока на пълното осъществяване на духовната си мисия, технологичните средства за осигуряване на съществуването ще станат напълно автоматизирани, а хората ще съсредоточат цялото си внимание върху синхронния принцип на духовно развитие. Това развитие ще помогне на хората да достигнат все по-високи енергийни нива и състояния, докато най-сетне нашите тела се трансформират в духовната си форма и обединяват това измерение на съществуването с измерението на отвъдния живот, поставяйки по този начин край на цикъла на раждане и смърт.

Като се установи постоянна връзка с вътрешния първоизвор на Божествена енергия и се поддържа непрестанен стремежът за осъзнаване духовната мисия на човечеството, културата ще продължи да се преобразява. Деветото откровение представлява разбиране за еволюцията в културата.

Специалисти предричат, че през двайсет и първи век в културата ще настъпят толкова бързи промени, че ние ще започнем да сменяме работата и дори професията си многократно в рамките на един човешки живот. Благодарение на компютрите и други технически достижения, ние ще оставим технологическата ера зад гърба си и ще навлезем в информационната ера. В центъра на нашето внимание вече няма да бъде това все повече и повече да създаваме потребните на цивилизацията продукти, а по-скоро бързата ориентация какво, кога и как по-бързо да се създава.

Продължавайки да еволюираме духовно, ще усвоим във все по-голяма степен автоматизацията на основните средства за производство и всеки индивидуално ще може да съсредоточи вниманието си върху своето духовно предназначение. Вслушвайки се в своята интуиция, ще се научим да бъдем на точното място в точното време, така че да предложим своята единствена и самобитна истина на другите. И ще се отплащаме за получената синхронна информация на онези, които ни я предоставят. Когато автоматизацията бъде завършена, даването като духовен процес ще стане доминиращата структура на икономическия живот.

Тогава животът ще бъде напълно съсредоточен върху личната еволюция, провеждана посредством синхронни взаимоотношения с другите хора. Постигайки все по-високи нива на енергия по пътя на развиването на нова „междуличностна етика“, нашето тяло все повече ще увеличава нивото си на енергийна вибрация, докато се превърнем в напълно духовни същества още тук, на планетата Земя. Когато това стане, ние ще живеем не само във физическото измерение, но в същото време и в измерението на отвъдния живот. По този начин двете измерения ще се обединят в едно и така цикълът на раждане и смърт ще достигне до своя край.

 

Вътрешно виждане за бъдещето

Какво бъдеще ще си създадем ние, хората, зависи само от нашия избор. Можем да се обърнем към вътрешното си духовно наследство и да осмислим живота си, като открием кои сме и накъде сме се отправили, а можем също така и да се самозатворим в страховите си видения.

Учените предупреждават ежедневно, че човешкото общество не може да продължи да се развива в настоящата безпросветна посока, че обичайните за нас подходи към нещата ще ни доведат в крайна сметка до пренаселеност на планетата, унищожение на екосистемите, отравяне на нашата физика и катастрофална промяна на климата. Науката предрича поредица от мощни земетресения и повишена вулканична активност. В същото време икономическата разруха и ограничените правителствени бюджети ще дадат тласък за повишаване на агресията, престъпността и алиенацията.

Ала в същото време зад тези очаквания на най-лошото има все по-нарастващ брой хора, които разбират, че съществува духовна алтернатива на всичко това. В известен смисъл става драматична поляризация на мнението по отношение на бъдещето и съвсем ясно се поставя въпросът: Ще се примирим ли с този апокалиптичен сценарий на бъдещето, за да се посветим в преходното настояще, или съзнателно ще приемем идеята и ще станем съучастници в създаването на едно бъдеще на любов и духовна перспектива? Имам чувството, че наближава времето, когато всеки ще трябва да даде своя отговор на този въпрос, време на голяма битка – и героите вече са налице.

 Материалът е взет от тук !!!

 

About these ads

2 thoughts on “Селестинското пророчество

  1. predi godini si kupih vtorata 4ast na tazi kniga-neveroqtna e!az za sebe si osyznah,4e horata si/nqkoi ot nas,az samata vlizam v tova 4islo!/ pileem energiqta za gluposti!tova go po4uvstvah predi okolo 5 godini….no i do den dne6en ne uspqvam da se promenq spored tova,koeto mi kazva intuiziqta….az znaq,4e Bog e s men i bdi nad men,no za6to ne Mu se doverqvam izqlo?

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s