Древен текст с магическа сила вдъхва енергия и успокоява

Този текст се нарича „Дезидерата“ – от латински – желано, необходимо. Мнозина смятат, че датира от 1692 година и е намерен в старата църква „Свети Пол“ в Балтимор, Мериленд и авторът на тази прекрасна ода за хармония, щастие и любов е неизвестен. Всъщност автор е американският поет Макс Ерман през 1927 г., но текстът на поемата носи красива древна мистика.

„Дезидерата“ дава задълбочени отговори на много духовни въпроси, но предизвиква и нови. В трийсетина реда е обяснен най-простичко смисълът на живота. 
 
Текстът се използва в някои терапевтични общности, тъй като е зареден с оптимизъм и мъдрост, успокоява и вдъхва енергия за развитие и справяне с проблемите. Създава желание да живеем балансирано. И да сме щастливи.
Опитайте въздействието:
desiderata copy

~ Дезидерата ~

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.
Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.

Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата.

Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.
Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.
Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.
Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.
Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

 

 

Източник: Списание 8

колаж: Petya Vasileva ~ Amaranth

 

Притча за ехото

526806_287950537968570_1523046198_n Баща и син вървели из планината. Внезапно
момчето паднало, ударило се и извикало:
„Оооооохххх!”
За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооохххххххх!”
Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?”
И получило отговор „Кой си ти?”
Разгневено, че някой само повтаря думите му,
момчето извикало: „Страхливец!”
И отговорът бил: „Страхливец!” Тогава то в почуда към баща си: „Тате, какво
става?”
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй.”
После извикал: „Ти си шампион!” И гласът
отговорил: „Ти си шампион!”
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало. Тогава бащата му обяснил: „Хората
го наричат ехо, но всъщност това е животът.
Той ти връща всичко, което направиш или
кажеш. Животът ни е отражение на нашите
действия. Ако искаш на този свят да има повече
любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай
повече знания. Това се отнася за всичко.
Животът винаги ти дава онова, което ти си му
дал. Той не е низ от случайности, а отражение
на теб самия.“

Притча за пеперудата

10Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата ѝ били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да ѝ помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото ѝ да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега! Никога не бихме могли да полетим!