Ако някъде, някой страда заради теб…

Ако някъде, някой страда заради теб, чувства се зле заради теб и му е тежко по твоя вина.. Значи не си добър човек. Не живееш живота си правилно.
Да живееш правилно и последователно означава, никой никъде да не страда заради теб, никого да не нараняваш – нито с думи, нито с дела. С ничие доверие да не преиграваш.. И винаги да говориш онова което мислиш, без да даваш обещания, които не си сигурен че ще изпълниш.. А дадеш ли такива, винаги да ги изпълняваш..!
Правилния живот се гради върху това да живееш, без да вредиш!

Защо те обичам толкова много…?

“Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание. Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?”

Мартин Карбовски

Сълзите – говорът на сърцето!

Сълзи се появяват, когато човек има силно изживяване, било то огромна радост, тъга или удивление. Тогава сърцето е докоснато. Сърцето има само един начин да се изрази и това са сълзите.

Не се опитвай да анализираш или интерпретираш сълзите. Сълзите са отвъд това. Думите не могат да опишат сълзите. Сълзите идват от по-дълбоко място.

Всичко което трябва да направиш, когато дойдат сълзи, е да ги позволиш. Ще разбереш сълзите, само когато се гмурнеш в тях, когато не се въздържаш. Отдай им се напълно! Стани сълзи! Когато дойдат сълзите, наслаждавай се!

Да мислиш за любов без да се появят сълзи, значи не мислиш за любов. Да четеш това без да се появят сълзи, значи го разбираш само с ума си, не със сърцето си.

Ошо