„Нека ти разкажа“-Хорхе Букай

ОКОВАНИЯТ СЛОН
Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните.Особено слона,който беше любимо животно и на други деца,както разбрах по-късно.На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло,ръста и силата си..Но след номера и дори малко преди да излезе на арената,стоеше все вързан за едно колче,забито в земята,със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво,забито едва на няколко сантиметра в земята.И въпреки дебелата и здрава верига,ми беше съвсем ясно,че едно толкова силно животно,способно да изтръгне цяло дърво от корен,би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква загадка.

Какво го спира толкова ?

Защо не бяга ?

Когато бях на шест-седем години,още вярвах,че възрастните са много умни.И попитах един учител,един отец и един мой чичо за загадката на слона.Някой от тях ми обясни,че слонът не бягал,защото бил дресиран.

Тогава зададох съвсем ясно въпроса: „Щом е дресиран,защо го оковават ?”

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор.С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора,които си бяха задавали този въпрос.

Преди година разбрах,че за щастие се е намерил достатъчно умен човек,който е открил отговора:

 

Слонът от цирка не бяга,защото е бил вързан за такъв кол още много,много малък.

 

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче,вързано за кола.Сигурен съм,че тогава малкото слонче се е дърпало,блъскало и напъвало,мъчейки се да се освободи.Но въпреки всички усилия,не е успявало,защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден се е мъчело,на следващия и на по-следващи също..Докато един ден,един ужасен за него ден,животното  е повярвало в своето безсилие и се примирило с участта си.

Огромният силен слон,който виждаме в цирка,не бяга,защото си мисли,горкият,че не може.

Споменът за поражението,преживяно малко след раждането му,го е белязал завинаги.

Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.

Никога,никога не дръзва да изпробва отново силата си..

 

-Така е,Демиан.Всички ние сме донякъде като слона в цирка:крачим по света,привързани към стотици колове,които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта,че „не можем” да направим куп неща,просто защото някога,преди много време,като малки сме опитали и не сме успели.

Така ставаме като слона и си набиваме в главата:” не мога,не мога и никога няма да мога”.

Растем с тази мисъл,която сами сме си внушили,и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.

Понякога,като усетим оковите и веригите задрънчат,поглеждаме по око колчето и си мислим:

 

НЕ МОГА И НИКОГА НЯМА ДА МОГА.

-Това става и с теб.Живееш,обвързан със спомена за друг Демиан,който не е успял и който вече не съществува.

Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо,е да опиташ пак,влагайки цялата си душа..

Цялата си душа !         

 

 

2 thoughts on “„Нека ти разкажа“-Хорхе Букай

  1. Страхотна история….толкова е истинска!!!За нас хората и ние сме като този слон…и понякога е токова трудно и стряскащо да разбереш истината!Истината че от теб зависи!От теб зависи дали ще избягаш!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s