Децата били сами

22483298Публикувам един от разказите на Хорхе Букай („Приказки за размисъл“),която ми направи най-силно впечатление.

Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина-осемнайсетгодишно момиче,което понякога наемала за определени часове,за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.

Откакто починал бащата,времената станали твърде трудни за семейството,жената не можела да рискува работата си,като отсъства всеки път,щом бабата се разболеела или била извън града.

Когато годеникът на Марина позвънил,за да я покани на разходка с новата си кола,тя не се двоумила дълго.Така или иначе,децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет.

Щом чула клаксона,грабнала чантата си и изключила телефона.Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си.Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси,защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне е да се удари по невнимание.Освен това,казала си,ако се случило нещо такова,как щяла да обясни на майката,че детето не я е намерило ?

Може би  било късо съединение във включения телевизор,в някоя от лампите в хола или искра от камината;във всеки случай,когато завесите пламнали,огънят бързо стигнал до дървената стълба,водеща към спалните.

Събудила го кашлицата на бебето,предизвикана от дима,който се процеждал изпод вратата.Без да му мисли,Панчо скочил от леглото и натиснал резето,за да отвори вратата,но не успял.

Ако я бил отворил,той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути.

Панчо започнал да вика Марина,но никой не отговорил на зова му за помощ.Така че се втурнал към телефона в стаята (знаел как да набира номера на майка си),но нямал сигнал.

Панчо разбрал,че трябва да измъкне братчето си оттам.Опитал се да отвори прозореца,който гледал към външния корниз,но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя,а и дори да успеел,след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа,която родителите му поставили за безопасност.

Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня,всички говорели само за едно:как това толкова малко дете успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката ?

Как успяло да понесе бебето в раница ?

Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар ?

Как успяло да спаси живота си и този на братчето си ?

Възрастният началник на пожарникарите,човек мъдър и уважаван,им дал отговор:

-Малкият Панчо е бил сам…Не е имало кой да му каже,че няма да успее.

 

 

 

3 thoughts on “Децата били сами

  1. Колко красиво го е написал Хорхе Букай!
    Защо като ни кажат,че не можем да направим нещо и ние веднага го приемаме като чиста монета?
    Защо първо не опитаме ,за да се убедим дали е вярно?
    Защо когато сме в безизходица се справяме с наглед невъзможни неща?
    Защо?Защо?……

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s