Сянката на луната

 

Сянката на луната

В сянката на луната,
тя танцува в звездната светлина,
шептейки ловяща мелодия.
Към луната…
Кадифени поли се въртят и въртят.
Огън в погледа и.
В горите без звук, никой не го е грижа…
През тъмните полета влизаше.
Музиката караше бедното и сърце да танцува.
Мислейки за изгубен романс…
Много отдавна…
Чувствайки се самотна, чувствайки се тъжна,
тя плачеше на лунната светлина.
Докарана от полудял свят.
Тя полетя…
“Не чувствайки тъга, не чувствайки мъка.
Не чувствайки болка, няма никаква печалба…
Само любов ще остане там”.
Тя би казала.
Сянката на луната…
Сянката на луната…
Някъде, само отвъд мъглата.
Призраци бяха видени да летят,
докато светлината показва пътя и.
През тъмнината…
Сянката на луната…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s