Докосването, най-пренебрегваната потребност на човека

Всеки човек има пет основни потребности, които определят до това до какво психично  и емоционално здраве се намира личността. Живеем в забързано време, в множество стресови ситуации, отдалечавайки се все повече от собствените ни нужди, копнежи и желания. Загубвайки собствения си глас. Пренебрегвайки себе си и вървейки срещу колективната социалност, не разбираме, че по този начин усложняваме и утежняваме още повече живота си. Ние сме Едно, като един цял общ организъм. Но затова друг път ще говорим. Сега ми се иска да обърна внимание към нещо наистина видимо, съществено и важно. Още от раждането ние се сблъскваме със сериозна родова травма, човечеството отклонило дори женските инстинкти, заложени умения и знания във всяка жена. Нанасяме непоправими щети и белези за цял живот. Бебетата са най-уязвимите същества, те са толкова слаби, безпомощни и нуждаещи се, нуждаейки се от цялата любов и свързаност с майката, която поради много причини е наложено да липсва, да я няма или дори да отблъсква нуждите на детето си, „обявявайки му война”, смятайки че това, за което то копнее и неистово крещи затова е прищявка, разглезване и т.н. Едно много погрешно схващане, което оставя най- жестоката травма. Бебето има нужда да бъде прегръщано, докосвано и милвано. Много хора не са преживели тази си нужда, която вътре в тях оставя едно чувство за празнота, изгубеност, че сякаш нещо липсва и не е както трябва, в един силен и изгарящ копнеж, търсейки го под много форми, за да го запълнят и удовлетворят.

Докосването, защо е толкова важна нужда и така пренебрегвана?! Защо за повечето е толкова неестествено, сконфузно дори..Хората не умеят това, дори и из между семейството, в което са най-близки. Повечето дори  свързват непременно една такава близост с еротичното, сексуалното. В един момент те дори започват да бъркат и смесват тези си нужди, гладът им може да бъде просто сензитивен, но понеже е нещо неестествено за тях, а имат глад затова преминават към сексуалното.  

Дори животните могат да са ни за пример как когато имат нужда да получат внимание, прегръдка, докосване, идват и открито го правят. Как се умилкват и прегръщат по между си.

А човека дори не знае как да докосва, не го приема, че е нещо нормално, че имайки тяло, това е една от основните му храни, които почти грам не получава. Че прегръдката, допира намаляват стреса, събужда хормона на щастието, успокоява нервната система и има по-голяма сила и израз от изказаните думи. Това е нещо нормално, дори важно да се научим да правим. Да се вслушаме и в телата си, какво ни шептят, какво искат, да забравим всички предразсъдъци и..просто..да отидем и да прегърнем истински някой, близък, приятел..познат..непознат..сами ще усетите чувството на радост, която може да се изпита от едно простичко нещо, така важно, но пренебрегвано у днешния човек.    

автор: Petya Vasileva

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s