Основи на телесната психотерапия

376027_163919770435480_617577328_nРедица психотерапевтични методи подчертават важността на онова, което изразява тялото ни като ключ към  иходиагностиката.

Вашa приятел/приятелка току-що ви е съобщил, че ви изоставя заради вашата най-добра приятелка/приятел. Обърнете внимание на вашите телесни реакции. Ще усетите спазъм в гърдите, учестено дишане, напрежение в мускулите на челюстта, ръцете и краката. Според привържениците на телесната терапия, дори съзнателно да не се борите със стресовата ситуация, вашето тяло автоматично реагира на нея. Това, което преживявате, си личи чрез начина, по който се движите, дишате, управлявате своите мускули, а също и чрез болестите, от които страдате.

Според телесните терапевти повечето психологически методи интелектуализират твърде много. Ако за традиционната психоанализа е неприемлив всеки физически и дори визуален контакт между терапевта и пациента, то съвременните психотерапевтични подходи не се придържат към такъв ограничаващ модел. Според Фройд човекът е надарен с разум, който символизира висшето начало и тяло, въплъщаващо животинската природа. Телесните терапевти се опитват да преодолеят бариерата между психическото и физическото, подчертавайки значението на интеграцията на тялото и разума. Те вярват, че съществува физически аналог на роджърсовото понятие за естествения оценъчен процес на организма, затова поощряват хората да вярват на примитивните, анималистични телесни усещания, като смятат, че на физическото функциониране е присъща мъдрост. Целите на телесната терапия не бива да се бъркат с онези, които лежат в основата на физическите упражнения на човек, посветил живота си на спорта. Макар съвършените физически качества да са достойни за одобрение и внасят своя дял в психическото здраве, вманиачените на тема фитнес и спорт в повечето случаи разглеждат своите тела като обекти на възхищение. Телесните терапевти, обратното, поставят акцент върху запознаването с тялото. Това означава разширяване на сферата на осъзнаване –  на дълбоките организмични усещания, изследване на това как потребностите, желанията и чувствата се кодират в различни телесни състояния и обучение за реалистично разрешаване на конфликтите в тази област.

Телесната терапия и гещалттерапията имат сходство: те се фокусират върху взаимоотношенията между терапевта и клиента. Както и в гещалттерапията, редица методи на телесната терапия могат да се разглеждат в рамките на когнитивния и физически ориентиран подход. Такива разновидности на телесната терапия като биоенергетиката, методът на Фелденкрайс, методът на Александер, структурната интеграция (ролфинг) и първичната терапия са исторически свързани с терапевтичните методи на Вилхелм Райх и биенергийния метод на неговия ученик и приемник Александър Лоуен.

Защо психотерапевтите работят с тялото?

Работата с тялото е най-универсалния и естествен начин да се разрешат собствените проблеми и да се свържем със себе си. Нека си спомним как реагира тялото ни, когато ни викнат силно – то се свива.  Тялото ни реагира по естествен и разбираем начин на външния дразнител –  чрез свиване, т.е напрягане на мускулите за по-нататъшно отреагиране на ситуацията чрез ответна агресия – борба или бягство.

В реалния живот обаче твърде рядко се случва да реагираме на външата проява адекватно. Пред нас се появяват ред ограничения: не бива, страшно е, не мога, какво ще стане, как изглеждам и т.н. След като получим “шамар”от външния свят, ние се парализираме, започваме да разсъждаваме за това как да постъпим и обикновено потискаме в себе си ответната реакция, а често и самата ситуация. По-добре за нас би било, ако след това, вкъщи или другаде все пак успеем да преживеем ситуацията, да се разплачем или да си излеем болката пред близък човек. Голяма част от хората обаче са толкова блокирани от вътрешни правила, норми и ограничения, че дори това не могат да си позволят. И носят в себе си с години и дори с десетилетия следите от нараняванията, разочарованията, предателствата и лъжите.

Тези следи са запечатани в т.нар. блокажи. Блокажът представлява хронично напрежение на тялото, зад което стои актуален за човека проблем. Актуален значи още жив, т.е. неотреагиран, който безпокои съзнателно или на несъзнателно ниво. Блокажите имат най-различна структура, форма, локализация, мускулна принадлежност и вид.

Ако срещу нас замахне някой, ние рефлекторно се отдръпваме, напрягаме коленете си, диафрагмата, шията, дърпаме главата си назад, повдигаме рамене и свиваме юмруци. Тялото по-добре от нас знае как да се защити – на всяка потенциално агресивна ситуация тялото намира свой отговор, поза или движение. Но макар и тялото да може да реагира самостоятелно, то отреагира само с разрешение на психиката – а психиката доста често мълчи. И тялото послушно разпределя и складира някъде възникналото напрежение.

Още от най-ранно детство сме се научили да потискаме естествените реакции на тялото си. В процеса на развитие, докато негативният опит се трупа, а социалната среда ни учи да бъдем добри, любезни и внимателни, тялото ни натрупва толкова много неотреагирано напрежение, че образува защитна броня. И в един момент тази броня започва да не пропуска не само негативните преживявания, но и всички позитивни емоции.

Така се появяват хора с потиснати чувства, забраняващи си любов, радост, доверие, удоволствие. Веднъж възникнало, напрежението ще се усилва многократно с повтарянето на психотравматичния опит. Обидите, забраните, срама се запечатват в определни места, там, където се насочва енергийния импулс в момента на получаването на травмата. Затова за грамотния телесен терапевт не е трудно, гледайки човека, да определи какво е било миналото му.

В. Райх въвежда в лексиката на психотерапевта понятието енергия, но я разделя на различни съставки във връзка с многообразието на енергиите в тялото.

В съвременната телесна терапия наред с Райхианската терминология широко се използва метафоричния ин-ян енергиен модел на света и много се говори за ин- и ян-състояния и съставки у човека.

Кога преставаме да бъдем господари на своето тяло и започваме несъзнателно да се ръководим от телесния дискомфорт, предизвикан от нерешени проблеми?Получавайки психологическа травма, неотреагираният проблем остава в тялото, което формира защитна броня – така добиваме определен маниер на движение, държане, реагиране, чувстване, живеене.

Блокираното тяло като голям акумулатор постоянно ни напомня кои ситуации да избягваме, за да не преживеем повторно болката.

Именно затова решаването на проблемите само на ниво съзнание, без включване на тялото, е само частично решение.

Блокираната енергия остава заключена в тялото, пазейки в себе си информацията “тук ме болеше” и заповедта “не прави това”. Ето защо колкото и да се опитваме „да мислим позитивно”, че проблеми няма, потиснатата в тялото енергия остава, акумулаторът работи и проблемът ще се върне отново.

Блокираната енергия не изчезва, не се разпилява, а остава в тялото, понякога за дълги години. Това е все едно да налееш в тенджера вода, добре да затвориш капака и да я оставиш десет години. Представете си каква миризма ще дойде оттам, когато отворите капака. Такова нещо носим и в себе си!

За освобождаване на блокираната енергия и изтриване от телесната карта следите от миналия негативен опит има методи и упражнения в телесноориентираната психотерапия. За сериозна работа с тялото, разбира се, са необходими ръце на професионалист.

Когато освобождаването на блокираната енергия все пак се случи, енергията започва да се разпространява по тялото и го напуска през естествените канали навън.

Може най-ясно да си представите как се случва това, като си представите руслото на река. Бурният поток вода (енергия) свободно тече, докато на пътя не се появят естествени прегради. Ако те са малки, потокът леко ги отнася, ако са големи, примерно гигантски валуни, водата бързо ще ги заобиколи.

Така изглеждат и блокажите в тялото. Енергията не е в състояние да ги пробие и затова преминава през обиколни пътища и някои блокирани части на тялото изглеждат буквално мъртви. Те са напрегнати и не са въвлечени в процеса на движение.

Ако някъде нагоре по реката се отворят шлюзите на бента, то силата на водата многократно ще се усили и онези валуни могат също да се преместят от мястото си. При най-големите камъни натискът ще се усили, но напорът на водата може и да не е достатъчен. При такива случаи в тялото може да се появи усилване на напрежението в някои части и краткотрайна болка. Телесният терапевт трябва да обърне специално внимание на тези зони – в тях са най-големите блокажи, а следователно най-застарелите и мощни психотравми.

Състоянието на клиента след телесната терапия невинаги е приятно – рукнали сълзи, кашлица, повръщане, главоболие, разстройство и изхвърляне на течността от организма, понякога температура. Това преминава много бързо и без последици, затова правилното отношение към този процес е спокойното наблюдение, дори с известна доза ирония.

След телесното очистване идва емоционалното. За къс период от време човек може да изпита целия набор от някога потиснати емоции – гняв, агресия, срам, сексуално влечение, еуфория, учудване и др.

Енергията

Понятието енергия има решаващо значение за телесната терапия. В биоенергетиката тялото се изучава чрез енергийните процеси и се описва като “биоелектрически океан” на химическия и електрическия обмен. За участниците в групата оптималното отношение към тялото означава развитие на спонтанното тпротичане на енергията, обхващащо целия организъм от кожната периферия до процесите на метаболизма. Всичко, което нарушава протичането на енергията във всяка част на тялото, въздейства на чувството ни за удоволствие и цялостност. Според Лоуен невротиците не могат да управляват възбудото и не могат да бъдат толерантни към болката удоволствието. Те изразходват голяма част от своята енергия за включване на механизмите на психологическа защита, насочени към това да се избавят от травмиращите личността мисли, чувства, външни събития. Такива проблеми се срещат и при клинично здрави хора. За тях биха били подходящи определени дихателни упражнения, подпомагащи протичането на енергията.

Телесните терапевти смятат, че свободно течащата естествена жизнена енергия (означена от Райх с термина “оргонна енергия”) е основа за функционирането на здравата личност. Тази енергия, натрупвана в резултат от храненето, поемането на течности и кислород, непрекъснато тече през тялото на здравия човек. Излишъкът от енергия според Райх  се разглежда като сексуално напрежение, за снемането на което е необходим телесен оргазъм. Невротичните индвивиди използват енергията си за поддържане на мускулното напрежение и с това потискат своята сексуалност. Медицинската дейност на Райх, т.е. организирането на продажби на т.нар акумулатори на оргонна енергия, които помагат на клиентите да освободят естествената си жизнена енергия и да постигнат сексуално удовлетворение, го довела до конфликт с властите, който завършил с присъда.

Базирайки се на трудовете на Райх, Лоуен, развивайки понятието “енергия” също стига до предположението за вид жизнена енергия, наричана “биоенергия”, включена във всички жизнени процеси, включително и в движението, емоциите, мисленето и чувствата. Лоуен изтъква, че някои хора, особено депресивните и интровертите, имат ниско ниво на енергия. Стандартната процедура при работа с депресивни клиенти е опит да се повиши тяхното енергийно ниво, което предвижда и организиране на режима на хранене и съня.

Биоенергийните методи имат за цел да подпомогнат себеизявата чрез мобилизиране на енергията и връщане на хората към първичната им природа. Първичната природа на човека е състояние на искрено удоволствие, например детското любопитство и учудване. Удоволствието е свобода на движението и свобода от мускулно напрежение. Според Лоуен “разкрепостяването на тялото” ни приближава към първичната способност на човека да изпитва удоволствие.

Според телесните терапевти междуличностната отчужденост е обусловена именно от отчуждението от собственото тяло, тъй като човек може да усеща живота само чрез своето физическо същество.

Мускулната броня

Наред с понятието енергия основно понятие в телесната терапия е мускулната броня. При създаването на своята теория Райх акцентира върху хроничните енергийни блокажи, които се случват на физическо ниво. Той описва защитите, използвани за отстраняване или свеждане до минимум незавършените емоционални преживявания, като нарича тези защитни механизми “характерова броня”. Под броня Райх има предвид хроничното мускулно напрежение, изолиращо човека от неприятните емоции. Когато мускулите се напрягат, чувствата се притъпяват, с други думи “мускулната броня” пречи на протичането на оргонната енергия нагоре и надолу по тялото. От гледна точка на Райх между хроничните енергийни блокажи на физическо ниво и потисканите емоции на психологическо ниво съществува не просто паралел, а сложна взаимовръзка на физически и психически параметри.

“Бронята” е структура на характера в неговата физическа форма. Затова онзи, който може да счупи “бронята”, в същата степен може да измени структурата на невротичния характер. Но тъй като ригидността на характера е заключена в тялото,  в “бронята”, по-ефективно е да се отслаби “бронята” отколкото да се изменят невротичните черти на характера – например с помощта на психоаналитично ориентирана терапия.

Мускулното напрежение е свързано с различен род ситуации и травми, преживени от индивидите в процеса на развитието им.  Процесът на формиране на характера и “бронята” са в диалектическо единство, в което непрекъснато взаимодействат тялото и психиката. Общият биоенергетичен модел предполага, че чувствата и импулсите, изразяването на които се възпрепятства от страха, се видоизменят, потискат или прикриват, водейки до телесна ригидност, енергиен разпад и промени в личността.

Представете си например малко момче, което се старае съзнателно да се въздържа от плач. То стиска зъби, сдържа дишането си и напряга мускулите на гърлото и корема. Това е първият стадий в процеса на построяване на “характеровата броня”. По-късно подобни психотравмиращи ситуации могат да предизвикат автоматично блокиране на естествените двигателни и гласови компоненти на съответните реакции.

След известно време този блокиращ импулс ще се удържа несъзнавано, мускулите на лицето, челюстите, гърлото и корема ще са хронично напрегнати. “Мускулната броня” прави почти невъзможно свободното изразяване на емоциите.

Лоуен е убеден, че личностните особености се отразяват в позата, движенията, жестовете и вида телосложение. В зависимост от разликите в тези особености, Лоуен описва пет типа характери, имената на които отразяват психоаналитичната основа на възгледите му. В основата на своята класификация Лоуен залага заеманите от индивидите защитни пози на тялото, които помагат да се открият проблемите в движенията.

Характерите

“Шизоиден” тип характер притежават индивиди, чиито мисли неясно са свързани с чувствата, които се стремят да се скрият в себе си и губят контакт с реалността. По същество тяхната енергия се намира в центъра на тялото и не постъпва в периферията, нейното свободно протичане в посока лицето, ръцете, краката и половите органи се блокира от хронично мускулно напрежение. Шизоидните индивиди изпитват явни трудности в спонтанните действия, техните движения не са гъвкави и отривисти. Те не чувстват връзка със своето тяло, а самооценката им е занижена. Тялото на шизоидите често е слабо, недоразвито. Може да изглежда, сякаш горната и долната половина на тялото или неговата дясна и лява страна действат поотделно. Липсата на мимики прави лицето на човека да изглежда като маска, ръцете могат вяло да висят встрани.

“Орален” характер имат индивидите, които имат нужда от поддръжката на другите и са склонни към зависимост и привързаност в междуличностните отношения. Тяхната енергия не е замразена в центъра на организма, както е при шизоидния тип, но протичането към периферията на тялото е слабо. Тялото и крайниците обикновено са издължени, мускулатурата е недоразвита, налицу са признаци на физическа незрялост. Оралните хора трудно стоят на краката си и буквално, и в преносен смисъл. Имайки ниско ниво на енергия, те постянно имат нужда от поддръжка и чакат помощ от другите. Ако основните им потребности не бъдат удовлетворени, те могат да развият склонност към депресии.

“Психопатният” тип характер отличава индивидите с ярко изразена потребност да властват и управляват, загрижени за своя социален образ. Потребността да доминират над околните може да се прояви в силно развитие на горната част на тялото при съответно нероразвита долна част. Енергията обикновено се премества към главата, а на  нивото на талията нейното течение надолу се блокира от мускулното напрежение. Погледът може да изглежда втренчен и подозрителен вследствие на постоянния стремеж да се контролира всичко, което става наоколо.

Към “ садо-мазохистичния” тип характер принадлежат индивидите, които проявяват безпомощност при активното решаване на проблемите. Тялото на човека с мазохистичен характер е напълно заредено с енергия, но той се опитва да сдържа чувствата си, контролирайки мускулното напрежение,  за да избегне конфронтацията с околните. Тялото му обикновено е късо, плътно, мускулесто.

Към “ригидния” тип характер принадлежат честолюбиви, ориентирани към реалността индивиди, добре функциониращи, но осъществяващи висок контрол върху поведението си. Те запазват дистанция в отношенията с другите, страхуват се напълно да се отдадат на удоволствия. Биоенергийно тяхното тяло е заредено както на периферията за контакт с околната среда, така и в центъра. Чувствата протичат свободно, но тяхното изразяване е ограничено. Обикновено хора от такъв тип са подвижни и се отличават с пропоционално телосложение.

В муждуличностните взаимоотношения шизоидите избягват интимната близост с други хора, индивидите с орален тип характер търсят близки контакти с другите заради топлината и грижата, психопатните се стремят да контролират взаимоотношенията и установяват връзка само с онези, които се възхищават от тях или имат нужда от контрол от тяхна страна, садо-мазохистите влизат във взаимоотношения с членове на групата, но в подчинен вид, избягвайки да изразяват отрицателни емоции, които могат да засегнат междуличностните отношения. Индивидите с ригиден характер установяват близки взаимоотношения и могат да извлекат повече полза от срещи, в които се насочват и поощряват междуличностните контакти, готовността за сближаване, свободното изразяване на чувствата.

Почвата под краката

Последно важно понятие в телесната терапия е понятието почва под краката или „граундинг”, което е основната заслуга на Лоуен в метода на Райх. “Граундингът” не е само физическа опора на собствените крака, но и метафора на фройдовия принцип за реалност. “Колкото по-силно усеща човек своя контакт със земята (реалността), толкова по-здраво се държи той за нея, толкова по-голямо натоварване може да понесе и толкова по-добре може да управлява чувствата си.” Лоуен усеща, че много клиенти нямат усещане за твърда земя под краката и съответно нямат усет за връзка с реалността. Да имаш „граундинг” означава, да бъдеш в енергиен контакт със земята, за да получиш усещане за стабилност и сигурност. Хората, които са под въздействието на алкохол, наркотици или силно са увлечени от нещо, могат да се усещат като летящи, енергията се е преместила от стъпалата и краката нагоре. Ефективното съществуване в реалния свят буквално означава връщане обратно на земята.

Биоенергийният терапевт Стенли Келеман включва в понятието „граундинг” връзката с емоционалните потребности, протичането на организмичната енергия и всички патерни на действията, съставящи нашите физически и физиологически процеси.. В кабинета на Келеман се използват упражнения специално за утвърждаване на почвата под краката и преодоляване на съмнението и недоверието.

Например на участниците може да се предложи да постоят на един крак и да преживеят връзката със земята, след това да масажират този крак и отново да се върнат към това емоционално преживяване. Или да скачат на един крак, а след това да застанат на двата крака за усилване на чувството за връзка със земята.

Такива специални упражнения помагат да се увеличи потокът от енергия, да се заздрави контактът със земята и съответно да се усили усещането за себе си. Понятието „граундинг” е важно за биоенергетиката, доколкото то ориентира към реалността и  уравновесява акцента за изразяване на чувствата и емоционалните пориви.

Материалът е любезно  предоставен от Християна Тодорова

One thought on “Основи на телесната психотерапия

  1. Pingback: Докосването – една позабравена потребност | Amaranth

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s