Като писмо в бутилка…

578586_508986399211735_194788099_nКато зов към Вселената.. като писмо пуснато в бутилка и хвърлено в далечния океан… Питам се дали ме чува някой, дали пък ме вижда… затворена съм в кутия.. като мида.. но дали някой ще ме открие, ще ме оцени или обикне.. вървя с товар, който ме поваля.. тежи ми.. плаче ми се.. а няма кой да ме чуе.. моля Бог да ме прибере понякога защото душата ми агонизира.. защото понякога имам чувството, че не съм за тук или че не съм от тук. Не и за този свят! Моля.. но отговор няма.. чувствам се ужасно сама на целия свят.. неразбрана.. различна.. но за да оцелявах трябваше да бъда като другите.. питам се дали моята съдба и лична история е причината да съм това, което съм днес.. да съм обречена да страдам и да живея в самота.. всичко ме потиска, защото моите разбирания, нужди и копнежи са различни от тези на масовото разбиране. Не ми харесват напиванията, събиранията, празните думи, приказки и анализи.. обичам смеха, любовта, разговор извиращ истински от душата и сърцето.. обичам да вярвам, че човек може да прави това, което обича..обичам милите, топли думи.. благодарността.. уважението.. творчеството..Но аз не мога от толкова много време да открия своето място тук.. Но все пак търся.. но какво търся.. и аз не зная.. чувствам се затворена мида.. може би с много потенциал.. но прекалено рано прекършена, потъпквана..Понякога си мисля..аз не съм чак толкова лоша..все пак има в мен доброта..но виждам, че за някои е това без значение..какво носиш отвътре..може би понякога съм прекалено крехка и уязвима..гола..и беззащитна..и раните от този свят..от болка и обида..се настаняват дълбоко..понякога толкова ми тежи…плаче ми се..но няма до мен никой.. дали някой ще ме чуе.. дали  Бог ме чува.. дали някой би протегнал ръката си.. дали би чул молитвата ми..дали би ме разбрал..дали би ме обгърнал в прегръдка…дали ще мога да се доверя..и ще мога да смъкна броните и защитите..сковали вече моето сърце..дали..? Понякога ми се иск да изкрещя, да плача..но за цялата си болка.. имам само този лист.. който мога да пусна като писмо в бутилка.. носещ се в необятното пространство.. и все пак..с надеждата.. може би.. някой ден.. някой ще ме открие.

One thought on “Като писмо в бутилка…

  1. Не тъгувай мила,а продължавай да разпръскаш добротата и топлината си.Благословия е да си това,което си и вярвай ми това е богатство,ти имаш душа ,имаш сърце,което трепти в унисон с Вселената,вярвам,че имаш приятели,може и малко,но със сигурност са качествени.Ще ти публикувам тук нещо,което преди време открих в нета част от един текст наречен „Зрялост и любов“ не зная кои е автора… “ Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща ароматът му, никой не минава покрай него, никой не го нарича „прекрасно“. Никой не вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели радостта – какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? Не ! То продължава да си цъфти, просто продължава да си цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат.“… Вярвай ми ще намериш човек,който да трепти в унисон с твоята честота и тогава освен Всемирната любов ще почувстваш и чисто човешката такава,която е част от Всемирната.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s