Психосоматика и телесна психотерапия

Featured image

Съвременният поглед върху психосоматиката излиза от рамките на традиционните представи за здраве и болести. Психосоматиката е телесно отражение на душевния живот на човека, включващо както телесна проява на емоциите – следствие от дисбаланса на които са психосоматичните болести, така и отражение на други подсъзнателни процеси и телесен канал на съзнателно-подсъзнателната комуникация.
В този контекст тялото се представя като един вид екран, върху който се проектират символичните послания на подсъзнанието. Върху този екран всичко “тайно” (подсъзнателно) става “явно” (съзнателно) или в голяма степен получава потенциална възможност да стане такова, а психологическите проблеми на човека, и неговите вътрешни, съзнателно-подсъзнателни конфликти намират отражение в безусловно-задължителен ред.

Казано с други думи, взаимовръзката между тялото (сомата) и психиката винаги е двустранна. Както соматичните разстройства имат своите психологически корени, така и психологическите проблеми предизвикват психосоматични последствия. Разликата се състои единствено в това коя именно страна на вътрешния психичен конфликт – душевна или соматична, излиза на преден план, коя от тях има по-изразени външни прояви. По този начин както изцелението от телесните болести може да се постигне чрез преработката на породилите ги психологически причини, така и лечението на психичните разстройства може да мине през пътя на лечение на телесните заболявания. Чрез телесните прояви на психологическите проблеми може да се стигне до дълбочината на човешката душа, да се разгадаят символичните загадки на подсъзнанието, да се стигне до скрития в тях смисъл.

В това се състои същността на телесната психотерапия: без излишни думи да се стигне до разрешаване на най-обърканите личностни и жизнени проблеми на пациента, да се разреже гордиевият възел на лежащите в тяхната основа вътрешни противоречия, без да се губят време и усилия за уморителни опити този възел да се разплете. Да се разрешат проблемите по най-естествения, стабилен и прост начин, като се помогне на пациента да влезе в съзнателен диалог със собственото подсъзнание на неговия роден език – езика на тялото. И което е не по-малко важно – да се научи пациентът да избягва подобни проблеми занапред, като му се даде удобен инструмент за работа над себе си – техники за телесно-психична саморегулация. Това е инструмент, който позволява да се организира каналът на двустранната съзнателно-подсъзнателна комуникация, която е невидима, но явно телесно осезаема. Каналът, който използва първичния метод на комуникация, е най-ранен както във филогенетичен, така и в онтогенетичен план. И съответно каналът е най-пряк, откриващ непосредствен достъп до взаимодействието с подсъзнанието и използване на скритите в него дълбоки вътрешни психологически ресурси.

Каналът на общуването със собственото подсъзнателно Аз се състои от следните компоненти:
– телесно самонаблюдение, идентификация на текущото психоемоционално състояние, анализ на невербалните телесни сигнали на подсъзнанието (сензорно осъзнаване);
– адресиране към подсъзнателните ресурси и възстановяване на ресурсните състояния с помощта на “натиск” върху физиологичните “бутони” на саморегулацията (възпроизвеждане на определени набори от телесни усещания, или психосоматични патерни);

– обратна връзка или подсъзнателно-интуитивен отклик във вид на телесни сигнали – “подсказвания”.
Опитът показва, че може всеки да си изгради такъв канал за саморегулация. И то не само благодарение на помощ отвън (психотерапия), но и като се опира на собствените си сили за личностно израстване. Затова методите на телесната психотерапия могат да служат като универсален, достъпен инструмент за психологическа самопомощ. Инструмент, благодарение на който човек може не само да се спаси от моментните проблеми и стресове, но и да си изработи “психологически имунитет” към тях, като осъзнае своето предназначение и смисъл в живота и организира контакта със собственото си подсъзнание. Така човек може да се върне в естественото си състояние на цялостност и вътрешно единство – за да живее в хармония със себе си и света.

Сред различните методи на психокорекция – своеобразно превъзпитание на възрастните “деца” – невербалният, телесно-ориентиран подход привлича чрез възможността за пряка комуникация с подсъзнанието с помощта на езика на тялото, а също и с контрола на емоциите чрез въздействие върху телесния им израз. Важно предимство на сомато-центрираната психотерапия е широкото разнообразие от техники, които са достъпни, могат да бъдат усвоени не само от психолози и психотерапевти и могат да бъдат използвани като инструменти за личностно израстване и саморегулация.

Какво място заема телесно-ориентираният подход сред другите направления в психокорекцията? Проведени са много изследвания, насочени към сравняване на ефективността на различните методи в психотерапията и откриването на факторите, които влияят на нейната резултатност. Равносметката може да се сведе до следното: и най-разнородните методи могат да носят еднакво позитивен резултат. Много често крайната ефективност на психотерапевтичната помощ се определя не толкова от използваните технически методи, колкото от личностните особености на пациента и терапевта и формирането на устойчиви продуктивни отношения между тях . От страна на психотерапевта голяма роля има неговата зрелост като личност. Що се отнася до пациентите, както посочва Ю. Джендлин, най-голям успех се постига при онези от тях, които в процеса на терапията обсъждат своя телесен опит, в буквалния смисъл говорят на езика на телесните усещания. Оттук произтича и първостепенната важност на използването на телесно-ориентираните психотехники.

Featured image

Сред психокорекционните методи може да се определят две основни групи.
1. Неспецифични, несвързани със съдържанието на някакво определено преживяване. Към тях се съотнасят “оперативните” методи на психокорекция, даващи на човека бързо, но и временно подобряване на състоянието, представляващо всъщност разреждане на натрупаните негативни емоции. Подобни методи сравнително лесно се използват самостоятелно, те могат многократно да се повтарят в отработена последователност, по стантартна схема – алгоритъм. Във връзка с това те се използват най-широко с цел психологическа саморегулация. Именно тук телесно-ориентираните техники, на първо място мускулната и свързаната с нея психоемоционална релаксация и дихателните методи, които подпомагат емоционалното реагиране (катарзиса), заемат водещо място.

2. Специфични, определяни от съдържанието на отработвания конкретен психологически проблем. Методите в тази група са по-разнообразни, по-сложни и като правило изискват за реализацията квалифицирана помощ от страна на психотерапевта. Тук спадат, първо, “тактическите” подходи, насочени към отстраняване на отделни, частни проблеми. Приложено към психотерапията те са нейният т.нар. краткотраен вариант. Второ, тук спадат и по-общият и основен подход, насочен към многостранно преустройство на личността, като се почне от нейната основа. Подобна личностна реконструкция е по-трудоемка, изисква по правило продължително време и се разглежда в психотерапията като дългосрочен стратегически вариант. В същото време отделните крачки в това направление могат да се предприемат и самостоятелно, предимно като се извършват за сметка на вътрешните ресурси. Сред различните методи на психокорекция тук отново най-често се използват телесните техники – поради тяхната достъпност за самостоятелно използване, естествено, след предварително обучение и придобиване на необходимите практически навици.
Featured imageОтделно е нужно да се спомене такова важно за практиката направление в психокорекцията като психологическата самопомощ. Този подход е много важен от практическа гледна точка въз основа на факта, че усвоявайки методите на самопомощ, човек престава да прехвърля отговорността за решаването на своите проблеми на чужд гръб (за оздравяването си – на лекаря, за справяне с житейските проблеми – на психолога). Задачата на специалиста се свежда до това да научи пациента да поема отговорността върху себе си и да му даде технология, подходяща за самостоятелни занятия. В това русло действат мвого съвременни методи в психотерапията, които предлагат най-различни подходи за решаване на обичайните психологически проблеми. Въпреки многообразието от конкретни технически методи, смисълът на всички се свежда до следното: на диагностичния етап се извършва търсене на стереотипно повтарящ се емоционален дискомфорт, чиито проявления – на когнитивно, емоционално, телесно и поведенческо ниво, се анализират и описват максимално подробно и внимателно, във всички детайли. Естествено, този дискомфорт е неразривно свързан с някакъв актуален за човека психологически проблем (конкретни страхове или неопределена тревожност, трудности в общуването или дефицит на самооценката) или определена жизнена ситуация (например конфликти, които засягат семейните или деловите отношения). Следващият терапевтичен етап се състои в това да се научи човек да проследява тези прояви и в момента на възникването на негативни състояния да предприема активни действия, насочени към отстраняване на дискомфорта. Това могат да бъдат методи на съзнателен самоконтрол на рационално ниво – енергично дискутиране с негативните мисли (методът на рационално-емотивната поведенческа психотерапия по А. Елис), работа със зрителни образи, повтаряне на обичайни действия за потушаване на емоциите, които ги съпътстват (в поведенческата психотерапия). В това отношение телесно-ориентираните техники, които се опират на работата с телесните усещания, се представят като най-удобни за самостоятелно използване от пациента.

Отчитайки основната тенденция на съвременната психотерапия към интеграцията на различни методи (което е осъществимо преди всичко на естественонаучна основа), телесният подход в психокорекцията би било по-правилно да се нарече телесно-интегративен. В практиката повечето класически телесни психотехники се използват не в чист вид, не изолирано, а в съчетание с други – в рамките на комплексни, интегративни методи. Второ, справедливо е да се каже, че съвременното разбиране на същността на телесно-психокорекционния подход е станало по-съвършено от първоначалното. Главното съдържание, квинтесенцията на телесната психокорекция е не само прекият контакт на психотерапевта с тялото на пациента, но и работата с телесните усещания – както с елементарни, така и със сложни кинестетични образи. В това е нейната силна страна, нейното предимство в сравнение с с онези методи на психокорекция, които се абстрахират от телесната реалност и забравят за това, че душата и тялото са неотделими. Именно на тази основа се извършва интеграцията на телесната психокорекция с другите психотерапевтични методи. Именно подобна интеграция от различни психокорекционни подходи на основата на обективни, психолого-физиологически закономерности, а също тяхното приложение към технологиите на психологическата самопомощ и личностен растеж са основната задача на съвременната телесно-ориентирана психотерапия.
Прието е да се смята, зе първият психотерапевт, предложил да се разгледа психологическата помощ като обучение – и така заложил основите на самостоятелно направление – обучение в психологическа самопомощ, е Алфред Адлер, който обучавал пациентите си на “науката на живота”. Сред съвременните психокорекционни подходи, които се използват във формата на психологическа самопомощ, е необходимо да се споменат както рационално-когнитивните методи (А. Елис, А.Бек), така и телесно ориентираните (М. Фелденкрайз, А. Лоуен, Ф.М. Алесандер, Ш. Селвер и Ч. Брукс), всеки от които има определени силни страни и практически ефективни технически методи.

Актуална задача днес е разглеждането на тези методи от различни гледни точки, които позволяват да се избегне догматизмът и обединението им в рамките на цялостния телесно-интегративен подход, който дава възможност да се приведат разнородни психотерапевтични методи към “общ знаменател”, като се има предвид както синтезът на техните теоретични модели, така и отделяне на най-ефективните психокорекционни методи на обща методологична основа.

Използвана литература:

1. Сандомирский М., Психосоматика и телесная психотерапия, Москва, „Класс”, 2005

източник: http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=486085&df=46&dflid=3

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s