Медитацията – като врата към себе си

Тишина, моля…

„Випассана“ е техника за медитация, преподавана преди повече от 2500 години като универсален лек срещу всякакви страдания.“

Минаха около три години, откакто се сблъсках с техниката за медитация „Випассана“. Поглеждайки назад, разбирам, че тя е била от първите неща, които завъртяха колелото на промяната в живота ми с цял оборот, а не просто с леко прещракване.

Mindfulness Meditation 2„Випассана“ не е от практиките, на които отиваш с голям ентусиазъм и очакване за приятно време и блаженство. От малкото информация, която имах, знаех, че не трябва да говоря десет дни, да седя по цял ден в медитация и че това ще ме избави от страданията ми. Тъй като се бях занимавала с различни практики преди това, от опит знаех, че да седиш дори час в медитация е болезнено, и не исках да си представя какво ще значи цели десет дни – изглеждаше ми като нещо, което всъщност увеличава страданията… Но съдбата по един или друг начин ме беше довела дотук и връщане нямаше, преглътнах последния импулс да избягам, докато е време, преди да подам бланката си за участие, и се впуснах в най-разтърсващото пътуване към себе си.

Всички практики и техники, които бях опитвала преди това, допринасяха в една или друга степен за постигане на хармония и баланс, но във всяка ми липсваше съществено парче от пъзела. Всички казваха как да се измиеш, след като си се изцапал, но никоя не посочваше как да спреш да се цапаш и защо изобщо се цапаш.

„Випассана“ е една от най-древните практики, съхранени в чистия си вид до днес.
Тя е преподавана от Готама Буда. За голям период от време остава недостъпна за масите заради политически промени в Индия и се предава единствено от учител на ученик в Бирма. Така се запазва и досега, когато е отново достижима за големи групи от хора благодарение на учителя Гоенка. Преподава се в десетдневен курс в центрове по цял свят или не-центрове (т.е. мястото за провеждане на курса е временно наето), както е все още в България. По време на моето посещение такъв се провежда в сградата на БЧК в с. Лозен, но през последните две години се случва в близост до гр. Ястребино. Предишен опит не се изисква, дори изрично се упоменава, че по време на заниманията няма да се практикува друга техника.

По време на курса човек не трябва да говори, храни се два пъти на ден, не се разрешава никаква странична дейност или каквато и да е комуникация със света (включително и със съквартирантите в стаята), а жените и мъжете са разделени едни от други. Местата са около 120, като обикновено повечето желаещи са жени. Всяко място, храна и нощувка са осигурени от дана (доброволно служене или парично дарение за общото благо) от вече завършили курса ученици. Учениците се настаняват по възможно най-малко в стая – двама или трима. За организирането на всеки детайл, готвене и чистота на общите помещения се грижат доброволци, за да могат медитиращите да са максимално улеснени и концентрирани върху себе си. Учителите плащат своята дана чрез безусловната си отзивчивост, присъствие и напътствия по време на курса.

Първите три дни сякаш бяха най-тежки, особено вторият.
Тогава се преподава „Анапана“, което ще рече „дишане“ на древния език пали. Има за цел да концентрира и изостри съзнанието чрез осъзнаване на дъха такъв, какъвто е, без преднамерено контролиране. Това на първо четене просто действие се оказва едно от най-големите предизвикателства. Тъй като всякакви видове разсейване на съзнанието като говорене, четене, писане и т.н. са забранени, не остава голям избор, освен да слушаш монолога на лудия ум в главата си, докато се опитваш да доловиш как дъхът ти влиза и излиза от ноздрите. Защо ли луд? Ами като бясна маймуна той скача от тема на тема – ту вади спомени за миналото, ту те обвинява за случки, ту те отнася в копнежи и блянове, ту строи планове за бъдещето и така се лута между минало свършено и бъдеще незапочнато, които вече или все още не съществуват… Това е една от причините за нашето страдание – невъзможността да задържим съзнанието в настоящия момент, и именно това се учи на практика. И точно когато си мисля, че вече не издържам, след като съзнанието се е борило със зъби и нокти и през втория ден е по-шумно отвсякога, на сутринта се случва чудо. За първи път се събуждам в абсолютна тишина – блажена тишина и спокойствие. След кратко време мислите продължават да текат, но много по-бавно и спокойно.

meditation-lotus

Ден четвърти започва същинската медитация – „Випассана“. Самото име означава да можеш да виждаш нещата такива, каквито са. Това е медитацията, чрез която Буда е постигнал пълното си просветление. В основата на будистката философия, а и в много други учения, се твърди, че цялото страдание на човека произлиза от желаенето и нежелаенето. Всъщност през целия си живот ние правим две неща – желаем до степен жадуване и копнеж нещата, които харесваме и намираме за приятни, и съответно не желаем до степен непоносимост и омраза нещата, които не харесваме и намираме за неприятни. В корена на това желаене и нежелаене се намира невежеството. Тук то не е обидна дума, а просто описва неспособността ни да осъзнаем, че няма нищо извън нас, което да желаем или не желаем. Чрез практикуване на „Випассана“ става пределно ясно, че всичко, което харесваме и не харесваме, са усещанията, които дадена ситуация, човек, мисъл и т.н. предизвиква в тялото ни. Усещанията, които се наблюдават по време на практиката, са също основно два вида – груби и тежки, на болка, които обикновено не ни допадат, и фини и леки, понякога минаващи по цялото тяло, на които определено се наслаждаваме. Фактът, че много хора с тежки пристрастявания, практикуващи „Випассана“, напълно се освобождават от зависимостите си, произлиза от това, че техниката тренира съзнанието да бъде в идеален баланс независимо от усещанията. Чрез собственото си тяло изпитваш преходността и променливостта и на болката, и на удоволствието. Става ясно, че не сме пристрастени към самия обект, а към усещането, което създава у нас.

Постепенно за тези десет дни се разкриват връзките между ум, тяло, емоции
и не чрез информация, каквато можем да намерим в стотици книги, а чрез нашия личен опит и преживяване за това – единственото знание, което може да ни донесе някаква полза на практика. Винаги съм харесвала сравнението, че между това да получиш интелектуално разбиране за нещо и това до го преживееш е като да четеш съдържанието на шоколад и това да го изядеш. „Випассана“ е едно голямо ядене на шоколад, но от тези с 90% какао.

Преживяването за мен беше разтърсващо, защото успях да се докосна до дълбини на съзнанието си и да се справя с проблеми, които смятах за неразрешими. Беше интересно откритие как всяка частица от тялото ни пази спомени и преживявания, всичко в нас вибрира и няма плътност. Всяка болка или проблем, съществуващ в тялото ни, е място, където нормалната честота на вибрация е нарушена. Дори силната болка под едната ми плешка, с която не можех да се справя от година, изчезна за тези десет дни. Въпреки всичко това беше тежко изпитание, след което си казах, че повече никога няма да се подложа на подобно нещо, само за да се озова няколко месеца по-късно на втората си „Випассана“. Истината е, че голяма част от ползите на тази практика се осъзнават след курса, когато, поставен в едни и същи проблемни ситуации, забелязваш разлика в реакцията си и степента на осъзнаване.

Пътят ми продължи с два курса в центрове в Индия
Преживяването беше много по-различно от първия път. Следващите практики минаха много по-леко и спокойно, но не по-малко ползотворно. Новите предизвикателства бяха, че трябваше да се отърся от очакванията си какво ще се случи, нетърпението ми да постигна същата дълбочина, както на първия курс, и самостоятелните килии за медитация. Разликата между това да си в голям „Випассана“ център, функциониращ от дълго време, и това да си на място, създадено за целите сравнително наскоро, е само в материалната база и рутината в организацията. В центровете разполагаш със самостоятелна стая, както и собствена „килия“ за медитация в т.нар. пагоди. Стаичките наистина са малки, може би половин метър на метър, но там успявам да преживея най-дълбоките си осъзнавания – затвориш ли очи, широтата на съзнанието е безгранична и много бързо забравяш тясното пространство, в което се намираш.

Правилата на тези курсове отначало изглеждат много
някои от тях ни се струват оправдани, но за други в нас се надига един малък бунтар и си казва – е, това пък няма никакъв смисъл, няма да го спазвам! Постепенно разбираш, че това не са правила, създадени за нечие друго удобство и безопасност освен за твоята собствена, както родителят понякога забранява на детето си да извърши нещо с цялата си любов и грижа за неговата сигурност. Идеята на всяко правило ми става напълно ясна чак при т.нар. служене. Това е доброволна помощ, която стари ученици оказват при организирането на всеки следващ курс. Служенето може привидно да изглежда като саможертва в името на другите, но всъщност е начин всеки да задълбочи и развие собствената си практика, любов и състрадание по един осъзнат и мъдър начин. Много често в желанието си да бъдем полезни и да помагаме на другите нараняваме по някакъв начин себе си или изхождаме от егото си, като очакваме да бъдем оценени подобаващо за добрината си. Често такава насъбрана болка и разочарования водят до това да се затворим в себе си и да спрем да желаем да помагаме. Помощта, оказана с мъдрост и осъзнатост, никога не води до разочарование, независимо дали отсреща получаваме благодарност или шамар. Тя се превръща в път на вътрешно израстване и друго освен това престава да има значение.

„Випассана“ не е практика, която всеки ще обикне, или нещо, което веднага се изяснява – изисква време и постоянство, но все още смятам, че е една от най-чистите и пълни пътеки към излизането от илюзията, в която се лутаме момент след момент, живот след живот.

В България курсовете се провеждат два пъти годишно в сградата на национален детски комплекс „Ястребино“, за повече информация относно точните дати и записвания може да посетите официалния сайт на организацията – www.bg.dhamma.org

И фейсбук страницата.

автор: Лидия Иванова


indien-gokarna-swaswara-resort-meditation

Ивайло Кондов, организатор

Първият 10-дневен курс по „Випассана“ медитация в България се проведе през 2008 г. в местността „Камчия“ близо до град Варна. В него участваха 18 души. Оттогава до 2013 г. ежегодно се провежда по един курс, като през 2014 г. за първи път се проведоха два 10-дневни курса – през пролетта и есента, както и един 3-дневен курс за стари ученици.

От желаещите да участват в курс по „Випассана“ не се изисква някаква предварителна опитност с медитация. Необходими са само желание за участие, готовност да се спазват правилата и сравнително добро физическо и психическо здраве.

Учителите, които водят курсовете, са преминали обучение за това и от дълги години практикуват техниката. Участниците имат възможност в детайли да се запознаят с техниката „Випассана“, както и при необходимост да провеждат лични разговори с учителите.

Симеон Нейчев – 35 г., занимава се с туризъм

За пръв път разбрах за „Випассана“ от личност, на която винаги съм се възхищавал – Перица Георгиев-Пепси. Докато веднъж бяхме заедно, стана дума, че в България са започнали да правят необичайни курсове, на които хората мълчат и само медитират в продължение на десет дни. Чувайки за тях, си казах: „Това е, което съм търсил толкова време – подходяща среда да мога да медитирам по-дълго време на спокойствие!“ Тогава Перица, който повече от 30 години се занимава с медитация и рисуване, ни разказа история с Буда. Накратко: Буда до сетния си дъх учил хората как да се освободят от нещастието, достигайки просветление, и казвал, че именно техниката „Випассана“ ще им помага да се свързват с него дори когато напусне този свят.

След първия изкаран курс се убедих от личен опит, че това наистина е практика за трансформиране на човек – най-древната и в същото време най-полезната технология, която ще спаси света. Медитацията изчиства от его, алчност и пробужда състраданието в сърцето.

 

Калоян Димитров, 31 г., физик

За техниката разбрах от филма Doing Time, Doing Vipassana („Випассана“ в затвора“, който се разпространява свободно в интернет). „Випассана“ е най-важното нещо, което досега съм научил в живота си. На петия ден от първия си курс имах усещането, че целият ми живот се е стекъл така, че да попадна на това място. И преди него се бях опитвал да медитирам по насоки, прочетени в книги. Но след курса вече имах увереност, че правя нещата както трябва. Медитацията ме направи по-уравновесен човек и ми помага ежедневно да се връщам към наистина важното в живота.

Емил Димитров, 35 г. , корабен инженер

За пръв път чух за „Випассана“ от брат си. Неговото въодушевление и личните ми опити с медитация ме подтикнаха да опитам. Няколко месеца по-късно седях потънал в себе си заедно с още около 100 човека. Имах бегла представа какво ме очаква, но реалността ги надмина. Имаше болка, радост, сълзи и усмивки. Физическият дискомфорт от продължителното седене и съпътстващата болка от препятствията се превърнаха в помощници. Постепено умът ми се успокои и успях да се докосна до настоящето такова, каквото е. Това беше най-трудната част за мен. Радвам се, че успях, макар и за кратко. С това животът ми се промени радикално.

Юлияна Иванова, 49 г., има семеен бизнес

Изкарах курса преди по-малко от година. За мен най-трудно от всичко беше вземането на самото решение да отида – след това всичко се подреди от само себе си. Той беше в пъти по-добър и освобождаващ от това, което бях очаквала. Имах на разположение десет пълни дни, в които се занимавах само и изключително със себе си. Опознах начина си на мислене, открих неподозирани дотогава възможности на тялото ми за самовъзстановяване. Освободих се от много от страховете си. Техниката, която усвоих, ми помага и до ден днешен в дните на по-сериозни натоварвания. Благодаря, че я има.

Кристина Кънчева, 24 г., масажист

„Випассана“ те отвежда извън очакваното, познатото и съзнаваното. Като че ли те сграбчва за крака и те повлича към най-дълбокия океан, който съществува, за да ти разкрие живота, да ти разкаже приказка за теб самия. От теб зависи колко можеш да издържиш без въздух да стоиш, за да видиш най-големия мрак, докато не стигнеш до светлината.

Теодора Хаджибожева, 23 г., студентка

Попадали ли сте на толкова тихо място в себе си, че изцяло да се разтворите в тишината и пространството и да усетите как единствената движеща сила е един изконен пулс, пулс на сърце, Вашето сърце? Е, звучи може би доста поетично, но всъщност „Випассана“ за мен е всичко друго, но не и поетична, имагинерна, въображаема, визуализираща. Тя и моето преживяване, свързано с нея, е път към умението да виждам нещата такива, каквито са – не такива, каквито бих искала да бъдат, или такива, каквито умът ми ги създава постоянно и ме от отвлича от истината на настоящия момент.

За целта се използва най-простото нещо, най-естественият инструмент, с който всеки един разполага – дъхът, тялото и физическите усещания, които се пораждат в това тяло. Концентрацията е максимално насочена към тази универсална, проста, плътна, материална, природна истина за нас самите, за химията, която ни прави такива, каквито сме.

Думите ми стигат дотук и оттук започва изживяването им. Бих добавила, че ако има нещо, което бих се радвала да споделя с всеки, то тази техника е това нещо. Без да преувеличавам или фантазирам, бих казала, че това е най-големият подарък, който съм получавала в живота си (а животът е доста щедър към мен).

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s