Архив

Ако някъде, някой страда заради теб…

16991736_629812470544509_4908489791054380066_o.jpgАко някъде, някой страда заради теб, чувства се зле заради теб и му е тежко по твоя вина.. Значи не си добър човек. Не живееш живота си правилно.
Да живееш правилно и последователно означава, никой никъде да не страда заради теб, никого да не нараняваш – нито с думи, нито с дела. С ничие доверие да не преиграваш.. И винаги да говориш онова което мислиш, без да даваш обещания, които не си сигурен че ще изпълниш.. А дадеш ли такива, винаги да ги изпълняваш..!
Правилния живот се гради върху това да живееш, без да вредиш!

Advertisements

Седемте основни огледала на есеите

12341376_937959139628449_382152879702603084_nИстинското сакрално взаимоотношение започва със самите нас, защото всички взаимоотношения са отражение на това, което сме ние. Да, вероятно партньорът ви наистина прави дразнещи неща. Въпреки че той може действително да се държи по определен начин, вие сте тези, които се чувствате провокирани. Затова, преди всичко, вие сте във взаимоотношения със самите себе си.

Винаги ни се напомня за самите нас, в което и да е взаимоотношение, но особено в онези, в които сме особено близки с някого. Това също означава, че там ще видим най-хубавите части от себе си, както и онези, които могат да станат дори по-добри.

Съществуват седем основни огледала за изграждане на сакрални взаимоотношения и те са основани на учението на есеите и са ни представени от Джеймс Джилиънд. Тъй като живеем в свят, изграден върху закона на привличането, всичко, което мислим или казваме, ще привлече или онова, което искаме, или онова, което отричаме. Това е така заради енергията, която постоянно излъчваме към Вселената. Затова знаем, че поемането на пълната лична отговорност за всичко, което някога сме направили, казали или помислили в този живот или в някой друг, е първото фундаментално качество за създаването на едно сакрално взаимоотношение. А възприемането на всичко като огледало, което само отразява части от самите нас е следващата фундаментална идея.

Седемте огледала на сакралното взаимоотношение

 

Първото огледало отразява това, което сме ние самите. Нещо, което правим, в което грешим или с което нараняваме някого.

Второто огледало отразява онова, което осъждаме. Това е нещо, от което сме били наранени или нещо, в което обвиняваме някого. Или пък, което сме извършили в миналото и не сме си простили. Добре е да знаем, че когато осъждаме някой друг с емоционален заряд – е много вероятно да осъждаме самите себе си.

Третото огледало отразява нещо, което сме изгубили, което сме дали или което ни е било взето. Когато видим нещо, което обичаме в някой друг, то обикновено е нещо изгубено, отдадено или което ни е било откраднато в живота. Всяко взаимоотношение е със себе си и често се опитваме да си върнем онова, което сме изгубили, дали или ни е било взето като деца. Всичко това може да бъде поправено вътре в самите нас.

Четвъртото огледало отразява нашата най-незабравима любов. Тя може да бъде определен начин на живот, загуба или недоизживяно взаимоотношение. Често това е предишен живот, в който след някакво преживяване сме си направили грешен извод. И той се пресъздава отново и отново, докато се впише в душата ни като мъдрост.

Петото огледало отразява бащата и майката. Казват, че встъпваме в брак с баща си или с майка си. Също така често ставаме като тях, повтаряйки добрите и не толкова добрите модели на поведение, които сме усвоили като деца. Родителите ни са като Богове за нас, докато сме малки, и затова ще прехвърляме върху партньорите си някои аспекти от отношенията ни с тях. Изборът на партньор нерядко е основан на взаимоотношенията ни с нашите бащи и майки.

Шестото огледало отразява търсенето на тъмнината или това, което е известно като тъмната нощ на душата. Това се случва, когато се срещаме с най-големите предизвикателства, с най-големите ни страхове и събираме средства, така че да се изправим пред тях и да ги разрешим. Най-важното, което трябва да запомним е, че душата ни дава тези възможности, за да израстваме и да се развиваме и че не сме жертви.

Седмото огледало отразява начина, по който възприемаме себе си. Другите ще се държат с нас точно така, както ние се държим с нас самите и както се възприемаме. Ако не се уважаваме достатъчно и смятаме, че не заслужаваме да получим любов или ако не виждаме красотата си, другите ще отразяват това и няма да ни оценяват или да забелязват красотата ни. Ако сме жестоки и студени към останалите хора е много вероятно и те да се отнасят с нас така. Важно е да се научим как да бъдем състрадателни към себе си и да се обичаме и да се приемем такива, каквито сме без да се осъждаме. Запомнете, че единствената причина, който и да е да има власт над нас е, че той има нещо, което ние искаме. Може би това нещо, независимо дали е любов, радост или връзка с Висшата сила е възможно да бъде намерено в самите нас.

Тези седем огледала са просто насоки, които можем да използваме, за да определим докъде сме стигнали в израстването и себеосъзнаването си. Създаването на едно сакрално взаимоотношение изисква да се справим с бъркотията в нас, да излекуваме раните, които ни пречат да имаме онова, които искаме, и да си върнем обратно силата там, където сме я дали доброволно или против волята си.

Когато отделим време да работим върху отношението към себе си, първо трябва да започнем да забелязваме промените, които се отрязват обратно към нас чрез начина, по който се справяме с живота си. Ще видим разликите в интимната ни връзка. Всички взаимоотношения са сакрални, ако изберем да ги възприемаме по този начин, но запомнете, че онова със самите нас е най-важното, което имате.

Грег Брейдън

Медитацията – като врата към себе си

Тишина, моля…

„Випассана“ е техника за медитация, преподавана преди повече от 2500 години като универсален лек срещу всякакви страдания.“

Минаха около три години, откакто се сблъсках с техниката за медитация „Випассана“. Поглеждайки назад, разбирам, че тя е била от първите неща, които завъртяха колелото на промяната в живота ми с цял оборот, а не просто с леко прещракване.

Mindfulness Meditation 2„Випассана“ не е от практиките, на които отиваш с голям ентусиазъм и очакване за приятно време и блаженство. От малкото информация, която имах, знаех, че не трябва да говоря десет дни, да седя по цял ден в медитация и че това ще ме избави от страданията ми. Тъй като се бях занимавала с различни практики преди това, от опит знаех, че да седиш дори час в медитация е болезнено, и не исках да си представя какво ще значи цели десет дни – изглеждаше ми като нещо, което всъщност увеличава страданията… Но съдбата по един или друг начин ме беше довела дотук и връщане нямаше, преглътнах последния импулс да избягам, докато е време, преди да подам бланката си за участие, и се впуснах в най-разтърсващото пътуване към себе си.

Всички практики и техники, които бях опитвала преди това, допринасяха в една или друга степен за постигане на хармония и баланс, но във всяка ми липсваше съществено парче от пъзела. Всички казваха как да се измиеш, след като си се изцапал, но никоя не посочваше как да спреш да се цапаш и защо изобщо се цапаш.

„Випассана“ е една от най-древните практики, съхранени в чистия си вид до днес.
Тя е преподавана от Готама Буда. За голям период от време остава недостъпна за масите заради политически промени в Индия и се предава единствено от учител на ученик в Бирма. Така се запазва и досега, когато е отново достижима за големи групи от хора благодарение на учителя Гоенка. Преподава се в десетдневен курс в центрове по цял свят или не-центрове (т.е. мястото за провеждане на курса е временно наето), както е все още в България. По време на моето посещение такъв се провежда в сградата на БЧК в с. Лозен, но през последните две години се случва в близост до гр. Ястребино. Предишен опит не се изисква, дори изрично се упоменава, че по време на заниманията няма да се практикува друга техника.

По време на курса човек не трябва да говори, храни се два пъти на ден, не се разрешава никаква странична дейност или каквато и да е комуникация със света (включително и със съквартирантите в стаята), а жените и мъжете са разделени едни от други. Местата са около 120, като обикновено повечето желаещи са жени. Всяко място, храна и нощувка са осигурени от дана (доброволно служене или парично дарение за общото благо) от вече завършили курса ученици. Учениците се настаняват по възможно най-малко в стая – двама или трима. За организирането на всеки детайл, готвене и чистота на общите помещения се грижат доброволци, за да могат медитиращите да са максимално улеснени и концентрирани върху себе си. Учителите плащат своята дана чрез безусловната си отзивчивост, присъствие и напътствия по време на курса.

Първите три дни сякаш бяха най-тежки, особено вторият.
Тогава се преподава „Анапана“, което ще рече „дишане“ на древния език пали. Има за цел да концентрира и изостри съзнанието чрез осъзнаване на дъха такъв, какъвто е, без преднамерено контролиране. Това на първо четене просто действие се оказва едно от най-големите предизвикателства. Тъй като всякакви видове разсейване на съзнанието като говорене, четене, писане и т.н. са забранени, не остава голям избор, освен да слушаш монолога на лудия ум в главата си, докато се опитваш да доловиш как дъхът ти влиза и излиза от ноздрите. Защо ли луд? Ами като бясна маймуна той скача от тема на тема – ту вади спомени за миналото, ту те обвинява за случки, ту те отнася в копнежи и блянове, ту строи планове за бъдещето и така се лута между минало свършено и бъдеще незапочнато, които вече или все още не съществуват… Това е една от причините за нашето страдание – невъзможността да задържим съзнанието в настоящия момент, и именно това се учи на практика. И точно когато си мисля, че вече не издържам, след като съзнанието се е борило със зъби и нокти и през втория ден е по-шумно отвсякога, на сутринта се случва чудо. За първи път се събуждам в абсолютна тишина – блажена тишина и спокойствие. След кратко време мислите продължават да текат, но много по-бавно и спокойно.

meditation-lotus

Ден четвърти започва същинската медитация – „Випассана“. Самото име означава да можеш да виждаш нещата такива, каквито са. Това е медитацията, чрез която Буда е постигнал пълното си просветление. В основата на будистката философия, а и в много други учения, се твърди, че цялото страдание на човека произлиза от желаенето и нежелаенето. Всъщност през целия си живот ние правим две неща – желаем до степен жадуване и копнеж нещата, които харесваме и намираме за приятни, и съответно не желаем до степен непоносимост и омраза нещата, които не харесваме и намираме за неприятни. В корена на това желаене и нежелаене се намира невежеството. Тук то не е обидна дума, а просто описва неспособността ни да осъзнаем, че няма нищо извън нас, което да желаем или не желаем. Чрез практикуване на „Випассана“ става пределно ясно, че всичко, което харесваме и не харесваме, са усещанията, които дадена ситуация, човек, мисъл и т.н. предизвиква в тялото ни. Усещанията, които се наблюдават по време на практиката, са също основно два вида – груби и тежки, на болка, които обикновено не ни допадат, и фини и леки, понякога минаващи по цялото тяло, на които определено се наслаждаваме. Фактът, че много хора с тежки пристрастявания, практикуващи „Випассана“, напълно се освобождават от зависимостите си, произлиза от това, че техниката тренира съзнанието да бъде в идеален баланс независимо от усещанията. Чрез собственото си тяло изпитваш преходността и променливостта и на болката, и на удоволствието. Става ясно, че не сме пристрастени към самия обект, а към усещането, което създава у нас.

Постепенно за тези десет дни се разкриват връзките между ум, тяло, емоции
и не чрез информация, каквато можем да намерим в стотици книги, а чрез нашия личен опит и преживяване за това – единственото знание, което може да ни донесе някаква полза на практика. Винаги съм харесвала сравнението, че между това да получиш интелектуално разбиране за нещо и това до го преживееш е като да четеш съдържанието на шоколад и това да го изядеш. „Випассана“ е едно голямо ядене на шоколад, но от тези с 90% какао.

Преживяването за мен беше разтърсващо, защото успях да се докосна до дълбини на съзнанието си и да се справя с проблеми, които смятах за неразрешими. Беше интересно откритие как всяка частица от тялото ни пази спомени и преживявания, всичко в нас вибрира и няма плътност. Всяка болка или проблем, съществуващ в тялото ни, е място, където нормалната честота на вибрация е нарушена. Дори силната болка под едната ми плешка, с която не можех да се справя от година, изчезна за тези десет дни. Въпреки всичко това беше тежко изпитание, след което си казах, че повече никога няма да се подложа на подобно нещо, само за да се озова няколко месеца по-късно на втората си „Випассана“. Истината е, че голяма част от ползите на тази практика се осъзнават след курса, когато, поставен в едни и същи проблемни ситуации, забелязваш разлика в реакцията си и степента на осъзнаване.

Пътят ми продължи с два курса в центрове в Индия
Преживяването беше много по-различно от първия път. Следващите практики минаха много по-леко и спокойно, но не по-малко ползотворно. Новите предизвикателства бяха, че трябваше да се отърся от очакванията си какво ще се случи, нетърпението ми да постигна същата дълбочина, както на първия курс, и самостоятелните килии за медитация. Разликата между това да си в голям „Випассана“ център, функциониращ от дълго време, и това да си на място, създадено за целите сравнително наскоро, е само в материалната база и рутината в организацията. В центровете разполагаш със самостоятелна стая, както и собствена „килия“ за медитация в т.нар. пагоди. Стаичките наистина са малки, може би половин метър на метър, но там успявам да преживея най-дълбоките си осъзнавания – затвориш ли очи, широтата на съзнанието е безгранична и много бързо забравяш тясното пространство, в което се намираш.

Правилата на тези курсове отначало изглеждат много
някои от тях ни се струват оправдани, но за други в нас се надига един малък бунтар и си казва – е, това пък няма никакъв смисъл, няма да го спазвам! Постепенно разбираш, че това не са правила, създадени за нечие друго удобство и безопасност освен за твоята собствена, както родителят понякога забранява на детето си да извърши нещо с цялата си любов и грижа за неговата сигурност. Идеята на всяко правило ми става напълно ясна чак при т.нар. служене. Това е доброволна помощ, която стари ученици оказват при организирането на всеки следващ курс. Служенето може привидно да изглежда като саможертва в името на другите, но всъщност е начин всеки да задълбочи и развие собствената си практика, любов и състрадание по един осъзнат и мъдър начин. Много често в желанието си да бъдем полезни и да помагаме на другите нараняваме по някакъв начин себе си или изхождаме от егото си, като очакваме да бъдем оценени подобаващо за добрината си. Често такава насъбрана болка и разочарования водят до това да се затворим в себе си и да спрем да желаем да помагаме. Помощта, оказана с мъдрост и осъзнатост, никога не води до разочарование, независимо дали отсреща получаваме благодарност или шамар. Тя се превръща в път на вътрешно израстване и друго освен това престава да има значение.

„Випассана“ не е практика, която всеки ще обикне, или нещо, което веднага се изяснява – изисква време и постоянство, но все още смятам, че е една от най-чистите и пълни пътеки към излизането от илюзията, в която се лутаме момент след момент, живот след живот.

В България курсовете се провеждат два пъти годишно в сградата на национален детски комплекс „Ястребино“, за повече информация относно точните дати и записвания може да посетите официалния сайт на организацията – www.bg.dhamma.org

И фейсбук страницата.

автор: Лидия Иванова


indien-gokarna-swaswara-resort-meditation

Ивайло Кондов, организатор

Първият 10-дневен курс по „Випассана“ медитация в България се проведе през 2008 г. в местността „Камчия“ близо до град Варна. В него участваха 18 души. Оттогава до 2013 г. ежегодно се провежда по един курс, като през 2014 г. за първи път се проведоха два 10-дневни курса – през пролетта и есента, както и един 3-дневен курс за стари ученици.

От желаещите да участват в курс по „Випассана“ не се изисква някаква предварителна опитност с медитация. Необходими са само желание за участие, готовност да се спазват правилата и сравнително добро физическо и психическо здраве.

Учителите, които водят курсовете, са преминали обучение за това и от дълги години практикуват техниката. Участниците имат възможност в детайли да се запознаят с техниката „Випассана“, както и при необходимост да провеждат лични разговори с учителите.

Симеон Нейчев – 35 г., занимава се с туризъм

За пръв път разбрах за „Випассана“ от личност, на която винаги съм се възхищавал – Перица Георгиев-Пепси. Докато веднъж бяхме заедно, стана дума, че в България са започнали да правят необичайни курсове, на които хората мълчат и само медитират в продължение на десет дни. Чувайки за тях, си казах: „Това е, което съм търсил толкова време – подходяща среда да мога да медитирам по-дълго време на спокойствие!“ Тогава Перица, който повече от 30 години се занимава с медитация и рисуване, ни разказа история с Буда. Накратко: Буда до сетния си дъх учил хората как да се освободят от нещастието, достигайки просветление, и казвал, че именно техниката „Випассана“ ще им помага да се свързват с него дори когато напусне този свят.

След първия изкаран курс се убедих от личен опит, че това наистина е практика за трансформиране на човек – най-древната и в същото време най-полезната технология, която ще спаси света. Медитацията изчиства от его, алчност и пробужда състраданието в сърцето.

 

Калоян Димитров, 31 г., физик

За техниката разбрах от филма Doing Time, Doing Vipassana („Випассана“ в затвора“, който се разпространява свободно в интернет). „Випассана“ е най-важното нещо, което досега съм научил в живота си. На петия ден от първия си курс имах усещането, че целият ми живот се е стекъл така, че да попадна на това място. И преди него се бях опитвал да медитирам по насоки, прочетени в книги. Но след курса вече имах увереност, че правя нещата както трябва. Медитацията ме направи по-уравновесен човек и ми помага ежедневно да се връщам към наистина важното в живота.

Емил Димитров, 35 г. , корабен инженер

За пръв път чух за „Випассана“ от брат си. Неговото въодушевление и личните ми опити с медитация ме подтикнаха да опитам. Няколко месеца по-късно седях потънал в себе си заедно с още около 100 човека. Имах бегла представа какво ме очаква, но реалността ги надмина. Имаше болка, радост, сълзи и усмивки. Физическият дискомфорт от продължителното седене и съпътстващата болка от препятствията се превърнаха в помощници. Постепено умът ми се успокои и успях да се докосна до настоящето такова, каквото е. Това беше най-трудната част за мен. Радвам се, че успях, макар и за кратко. С това животът ми се промени радикално.

Юлияна Иванова, 49 г., има семеен бизнес

Изкарах курса преди по-малко от година. За мен най-трудно от всичко беше вземането на самото решение да отида – след това всичко се подреди от само себе си. Той беше в пъти по-добър и освобождаващ от това, което бях очаквала. Имах на разположение десет пълни дни, в които се занимавах само и изключително със себе си. Опознах начина си на мислене, открих неподозирани дотогава възможности на тялото ми за самовъзстановяване. Освободих се от много от страховете си. Техниката, която усвоих, ми помага и до ден днешен в дните на по-сериозни натоварвания. Благодаря, че я има.

Кристина Кънчева, 24 г., масажист

„Випассана“ те отвежда извън очакваното, познатото и съзнаваното. Като че ли те сграбчва за крака и те повлича към най-дълбокия океан, който съществува, за да ти разкрие живота, да ти разкаже приказка за теб самия. От теб зависи колко можеш да издържиш без въздух да стоиш, за да видиш най-големия мрак, докато не стигнеш до светлината.

Теодора Хаджибожева, 23 г., студентка

Попадали ли сте на толкова тихо място в себе си, че изцяло да се разтворите в тишината и пространството и да усетите как единствената движеща сила е един изконен пулс, пулс на сърце, Вашето сърце? Е, звучи може би доста поетично, но всъщност „Випассана“ за мен е всичко друго, но не и поетична, имагинерна, въображаема, визуализираща. Тя и моето преживяване, свързано с нея, е път към умението да виждам нещата такива, каквито са – не такива, каквито бих искала да бъдат, или такива, каквито умът ми ги създава постоянно и ме от отвлича от истината на настоящия момент.

За целта се използва най-простото нещо, най-естественият инструмент, с който всеки един разполага – дъхът, тялото и физическите усещания, които се пораждат в това тяло. Концентрацията е максимално насочена към тази универсална, проста, плътна, материална, природна истина за нас самите, за химията, която ни прави такива, каквито сме.

Думите ми стигат дотук и оттук започва изживяването им. Бих добавила, че ако има нещо, което бих се радвала да споделя с всеки, то тази техника е това нещо. Без да преувеличавам или фантазирам, бих казала, че това е най-големият подарък, който съм получавала в живота си (а животът е доста щедър към мен).

 

Разликите между Религия и Духовност

1486573_1382492025343156_474208808_n
Религия е да вярваш в опитността на някой друг.
Духовност е да имаш своя собствена опитност.
~ Дийпак Чопра ~
Много хора погрешно разбират Духовността като Религия или като някакво тайнствено, свръхестествено явление. Някои дори мислят за нея като за секта, но това се дължи на липсата на знания и техния страх да не бъдат манипулирани.
Ако подминем това и се опитаме да изследваме и разберем какво всъщност е Духовност, ще стигнем до разбирането, че тя не е нищо мистериозно или свръхестествено, нито по някакъв начин е свързана с каквато и да било секта.
Тези седем разлики между Религия и Духовност ще ви помогнат да разберете какво всъщност представлява Духовността.

1. Религията ви кара да се прекланяте – Духовността ви прави свободни

Религията ви кара да следвате една идеология и да се подчинявате на определени правила, в противен случай ще бъдете наказани. Духовността ви позволява да следвате сърцето си и да постъпвате така, както чувствате, че е правилно. Тя ви позволява да бъдете това, което наистина сте, без да се прекланяте пред нещо, което не резонира дълбоко във вас. Вие решавате какво да почитате и какво да обявите за Божествено.

2. Религията ви учи да се страхувате – Духовността ви показва как да бъдете смели

Религията ви казва от какво да се страхувате и ви посочва последиците от вашите грешни действия. Духовността ви осведомява за последствията, но не иска да се фокусирате върху страха. Тя ви показва как да се изправите, въпреки страха, как да продължите да правите това, което смятате за правилно, независимо от последствията. Тя ви учи как да действате с любов, а не със страх, как да контролирате и подтискате страха.

3. Религията ви посочва истината – Духовността ви оставя да я откриете сами

Религията ви казва в какво да вярвате и кое е правилно. Духовността ви позволява да откриете сами истината, да стигнете до нея по свой собствен уникален начин. Тя ви позволява да се свържете с вашия Висш Аз и да видите със собствения си разум истината. Тя ви позволява да повярвате във вашата собствената истина, да достигнете до нея със Сърцето си.

4. Религията се разграничава от останалите религии – Духовноста обединява

В нашия свят има много Религии и всички те проповядват, че тяхната вяра е истинската вяра. Духовността вижда истината във всяка от тях и ги обединява, защото Истината е една и съща за всички нас, независимо от нашите различия и уникалност. Тя се фокусира върху качеството на Божественото послание, което Религиите разпространяват, а не върху различията във вярата и ритуалите.

5. Религията ви прави зависими – Духовността ви прави независими

Само ако посещавате религиозни ритуали, сте възприеман като религиозен човек, някой, който е достоен за щастие. Духовността ви показва, че не е нужно да зависите от каквото и да било, за да бъде щастлив. Щастието се намира дълбоко в нас и само ние сме отговорни за неговото достигане. Божественото е вътре в нас и затова сме винаги достойни за него.

6. Религията използва наказание – Духовността използва карма

Религията заплашва, че ако не спазваме определени правила, ще бъдем наказани. Духовността ни дава да разберем, че всяко действие има своята ответна реакция и да осъзнавам, че наказанието идва като следствие от наши действия в миналото. Тя се позовава на основните Вселенски закони, които действат, независимо дали вярваме в тях или не.

7. Религията ви кара да вървите по чужд път – Духовността ви позволява да създадете свой собствен

В основата на всяка Религия лежи историята за един Бог или Богове (Кришна, Буда, Христос), тяхното пътуване към Просветлението, Истината, Спасението и от вас се очаква да следвате техните стъпки. Духовността ви позволява да извървите свой собствен път към Просветлението, да откриете Истината и Спасението по свой собствен начин, като следвате Сърцето си, защото Истината е винаги една и съща без значение как ще стигнем до нея.

Всяка Религия е произлязла от Духовност, от пътуване, чрез което един човек е достигнал до Бог. Подробностите за това пътуване не са важни, те просто са помогнали на този човек да открие Истината. Посланието, което споделя тази Истината е това, което е важно, Божественият код на човешкото Сърце, който пулсира във всеки от нас. Ето защо всяка Религия съдържа в себе си истина, която е част от Голямата Истина.

Източникhttp://expandedconsciousness.com/2014/10/15/7-differences-between-religion-and-spirituality/