Архив

Ако някъде, някой страда заради теб…

16991736_629812470544509_4908489791054380066_o.jpgАко някъде, някой страда заради теб, чувства се зле заради теб и му е тежко по твоя вина.. Значи не си добър човек. Не живееш живота си правилно.
Да живееш правилно и последователно означава, никой никъде да не страда заради теб, никого да не нараняваш – нито с думи, нито с дела. С ничие доверие да не преиграваш.. И винаги да говориш онова което мислиш, без да даваш обещания, които не си сигурен че ще изпълниш.. А дадеш ли такива, винаги да ги изпълняваш..!
Правилния живот се гради върху това да живееш, без да вредиш!

Advertisements

Сълзите – говорът на сърцето!

Сълзи се появяват, когато човек има силно изживяване, било то огромна радост, тъга или удивление. Тогава сърцето е докоснато. Сърцето има само един начин да се изрази и това са сълзите.

Не се опитвай да анализираш или интерпретираш сълзите. Сълзите са отвъд това. Думите не могат да опишат сълзите. Сълзите идват от по-дълбоко място.

Всичко което трябва да направиш, когато дойдат сълзи, е да ги позволиш. Ще разбереш сълзите, само когато се гмурнеш в тях, когато не се въздържаш. Отдай им се напълно! Стани сълзи! Когато дойдат сълзите, наслаждавай се!

Да мислиш за любов без да се появят сълзи, значи не мислиш за любов. Да четеш това без да се появят сълзи, значи го разбираш само с ума си, не със сърцето си.

Ошо

Притча за Ангела с човешко сърце

Небесните ангели често поглеждали към Земята.  Някои плачели за болките на хората,  други им помагали да облекчат труда си, а трети се заселвали сред тях,  за да разберат как живеели и от какво имали нужда.  Когато идвало време да се върнат на небето, сам Господ слизал при тях и ги питал какво били научили,  какво можел да направи за земните си чеда.

Веднъж,  когато отишъл да прибере един от ангелите си,  Господ не повярвал на очите си.  Някога бялата му кожа била почерняла от слънцето,  русите му къдрици се били изправили и бели кичури прозирали в тях.  Най-грозни били мазолите по някога изящните му ръце.

–  Какво е станало с теб, чедо? – попитал Бог.

– Щастлив съм,  Отче! Много!

–  Ама как?  Кожата ти – почерняла.  Косата ти – побеляла.  Ръцете ти – в мазоли.  Сигурно и сърцето ти страда,  ама за да не ме натъжиш,  говориш така.  Само кажи, чедо,  кой те съсипа и ще вдигна справедливата си десница върху него.

–  Не,  Отче.  Кожата ми почерня,  докато сеех жито,  с което нахраних гладните.  Косата ми побеляла,  докато утешавах майките,  които оплакваха децата си.  Ръцете ми се покриха с мазоли,  докато строях къщи за бездомните.  Блажено е да бъдеш Ангел,  Отче,  но достойно – да бъдеш човек. Човешко стана сърцето ми, затуй и страда,  и се радва.

Разбрал Господ какво му казал Ангелът и от тогава често изпраща сред нас небесните създания да ни нахранят,  да ни утешат,  да ни приютят.  Стига само да поискаме и те мигом ще кацнат до нас.  Ангелите с човешки сърца.

Приказки за пораснали деца

Един език – така познат..един език на твоето дете -вътре в теб..може би забравено..а може би и още живо, но чакащо и жадно търсещо внимание и храна да му дадеш . Представям ви една книга именно за тези деца вътре в нас ..неговата храна, която го кара да расте и расте, но все още невинно по детски мечтаещо да погледнеш света през неговите очи..не е ли прекрасен и вълшебен така?!

Имало едно време… и нищо друго. Да, има само едно време и нищо друго! Всичко е време. Светът е изграден от сгъстено и разредено време и нищо друго. И винаги е имало ЕДНО време. Само ЕДНО време. Нито минало, нито сегашно, нито бъдеще. Имало е едновременност. Има едновременност. И ще има едновременност. В нашия вътрешен свят!

А имало и едно време, когато хората не са имали съзнание за време. Но са имали съзнание за Едно. За това, че всичко е Едно. И това време е сега и винаги.

И така, и инак, и никак, и всякак има само едно време. И приказките разказват винаги за него. За единствената безкрайна и безначална едновременност. За вечното вътрешно Сега. Затова те винаги са актуални!

Здравейте, пораснали деца! Не, това не са приказки за възрастни, а за пораснали деца! Различно е! Като деца познаваме Истината – умеем да бъдем себе си. После я изгубваме, забравяме или ни я отнемат и… започваме да я търсим. Цял живот търсим Истината, но… я заместваме със знания. Приказките са вълшебният кивот, в който Тя се пази – недостъпна за разума. Приказките говорят на символен език, който душата директно разбира. Например: водата, лявото, нощта, смъртта, пещерите, ирационалното са символи на женското начало. Огънят, денят, дясното, животът, върховете, рационалното – на мъжкото. У всяко живо същество двете начала са неотделими. Подземните царства, кладенците, океанът са символи на нашето подсъзнание. Всички приказни герои са типизирано олицетворение на различните аспекти на нашето Аз, наречени архетипи – сирачето, мъдрецът, воинът, вещицата, мъченикът, отшелникът, детето, родителят и др. Тяхното припознаване като наши същности ни носи онзи интегритет, който в психотерапията се нарича здраве или биване себе си, или Истина за вътрешното Цяло! А осъзнаването на всеобщата ни свързаност в Едно – Истина за външното Цяло, което е част от друго – по-голямо Цяло, и така – до безкрая на времето, което всъщност е Едно!

Мадлен

Приказките на Мадлен съчетават по гениален начин простотата и дълбочината на алегоричните истории за изконните човешки търсения. Те стигат до всяко сърце и пленяват с прекрасната образност, с увлекателния сюжет, с проникновеността на посланията или с всички тези неща наведнъж.  –   Хорхе Букай

 

Може и да се присъедините и към страницата на книгата във фейсбук :

http://www.facebook.com/pages/Prikazki-za-porasnali-              deca/145072085537023?ref=sgm

 

БЛАГОДАРЯ ТИ, МАДЛЕН!

Сянката на луната

 

Сянката на луната

В сянката на луната,
тя танцува в звездната светлина,
шептейки ловяща мелодия.
Към луната…
Кадифени поли се въртят и въртят.
Огън в погледа и.
В горите без звук, никой не го е грижа…
През тъмните полета влизаше.
Музиката караше бедното и сърце да танцува.
Мислейки за изгубен романс…
Много отдавна…
Чувствайки се самотна, чувствайки се тъжна,
тя плачеше на лунната светлина.
Докарана от полудял свят.
Тя полетя…
“Не чувствайки тъга, не чувствайки мъка.
Не чувствайки болка, няма никаква печалба…
Само любов ще остане там”.
Тя би казала.
Сянката на луната…
Сянката на луната…
Някъде, само отвъд мъглата.
Призраци бяха видени да летят,
докато светлината показва пътя и.
През тъмнината…
Сянката на луната…