Амарант е с произход от Древна Гърция, което означава „неугасващото“, неувяхващо цвете. Според някои твърдения помага срещу любовни мъки. Според латинската и гръцката митология Амарантът помага и срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякакви други човешки мъки. Това цвете никога не увяхва, любовта му извира просто отвътре. В повечето митове, цветето е тъмночервено, с големи красиви цветове, открива се много, много рядко и то само на лунна светлина. Само човек с много чиста душа и сърце може да намери Амарант, защото е свещено.
Amaranth 
Да, Петинка, и аз мисля че само позитивизмът ще ни помогне в нашите начинания .. Пожелавам ти успех за напред :):) (hug)
Приятно съм изненадана и въодушевена от твоя блог Петя!
Нямам думи да опиша какво чувствам когато чета такива мисли и разсъждения,защото в този забързан и объркан свят ,хората все по-малко се замислят за наистина важните неща в живота и не искат да разберат, че наистина ни трябва толкова малко за да се почустваме щастливи.
Дано повече хора те открият и прочетат това ,което пишеш за да стане живота им малко по осмислен.
Пожелавам ти успех и за напред, като ще чакам с нетърпение всичко ново!
чудесна идея
Пепиии, привет!
Много ми харесва твоя блог! Браво, че си го създала! Хубаво е да пишеш тези позитивни истории и наистина е зареждащо после ние читателите да ги преосмисляме през нашите различни призми на възприятие и емоции…
Прегръщам те силно! Късмет и се пази, сладурано!
ДЕВ
Здравей Петя,
прекрасно е, че споделяш и то толкова хубави неща. Интернет ни научи да споделяме едни от най-хубавите неща с останалите 😉
Такива блогове са алтернативата на класическите медии бълващи негативизъм.
И дано има все повече блогове със стойностни и истински неща !
Поздрави
Георги
Здравей, Петя! Адмираций за блогът! Последния път като влизах, беше преди няколко месеца, тогава все още беше в началото, имаше 4-5 статий, но сега, браво. Толкова ентусиазъм и желание, слято с думите и изреченията!
Относно статията.. Браво..наистина си успяла да влезнеш в ролята на психолог, разкрила си истината за хората, всичките тези лица и маски, а под тях…нуждата от капка любов..за да бъдат щастливи. Много хубава статия. Продължавай все така и занапред.
Поздрави.
Много ти Благодаря, Slavchev 🙂 за красивия коментар :))Това ми е стимул да продължа да публикувам и пиша (макар, че от дълго време – не съм ). Но ме радва, когато виждам, че се чете и оценява.И аз ценя вашите мнения!!!.:)Благодаря от сърце!!! :)))
Радвам се, че моят коментар значи нещо за вас. Разбира се, че се оценява. Не всеки има дарбата да вижда нещата, така както ти, и да го представя толкова пъстро и позитивно. Във всяко нещо има частица позитивност и негативност, въпросът е как ще ги различиш и откроиш. С нетърпение очаквам следващият пост, зареждащ с поситивизъм и добро настроение, нещо което липсва на повечето от нас, в забързаното ежедневие, тичащи на някаде, бързащи към поредната задача, умислени и угрижени, забравили същината на живота..Точно заради такива статий, човек си дава сметка за важните неща. Осъзнава колко глупаво е да преследва кариерата, като в същото време някаде там в него е пусто и празно. И така опитвайки се да избяга, и да запълни тази празнота, преследва неща, ненужни и забравени. Забравя, какво е да си „човек“ и търси спасение на своята душа във ненужните неща. Понякога, това е единственото решение, човек да запази автентичната си душа, такава каквато е, а понякога обрича себе си, на едно вечно пътуване към неизвестното, страхуващ се да се отдаде на истинският живот, като без да иска, се обрича на самота и забравеност. Надявам се, наистина да успеем да запазим вътрешната си красота, независимо трудностите и проблемите. Благодаря ти за силният и истински текст. Точно това ми трябва, за да ми напомни колко жив съм, колко благодарен съм за това, че днес отново дишам, усещам миризмата на идващата зима, и дълбоко в себе си знам, че ще оцелея и преживея всичко. Толкова малко текст, а дава толкова много, ако човек е отворил съзнанието си, да приеме и да преоткрие думите, не просто като думи. Благодаря! 🙂
Това е напълно достатъчно според мен – само защото дишаш и си тук ..и те има..си важен.Душата ни е в нас и тя е вечна!А ние сме тук, на тази Земя в тези обвивки, наречени тела, за да научим уроците си, за да растем, да се развиваме-затова сме тук. Но е нужно да се намериме, много хора са се откъснали от себе си, от връзката си с тях и „живеят“ на автопилот. Когато сме свързани със себе си-ние можем да сме щастливи, да се чувстваме добре-независимо от случващото се, от заобикалящото ни. 🙂
И аз Благодаря отново за коментара ви! :)Разбира се, че се оценява!! 😉
Чудесен блог сте сътворили , Петя ! Поздравления !
Здравей Петя! И тук се намерихме.Моето мнение по въпроса е мнението на Божието Слово (Библия). Божието творение наречено човек, е създадено по образ и подобие на Създателя си. Всеки който поне се мисли за християнин, трябва да знае, че както Бог Е Свята Троица(Отец,Син и Святи Дух), така и човека (създаден по божий образ и подобие) също е (не съвсем свята) троица ( вечен дух, който има душа и живее(временно) в тяло). Духът и душата са вечни и къде ще прекарат вечността след напускането на тялото зависи от това, как сме се отнасяли към тялото си и за какво сме го използвали докато сме живяли в него. Много важно за това къде ще сме във вечността е и това как се отнасяме и към другите човеци. Защото и те са създадени от Нашия общ Творец като вечни духове, които имат души и жевеят( временно) в тела. Извинявам се на тези, на които им се вижда твърде религиозно, но като вярващ не мога да имам атеистично мнение. Милко