Никой не ни дължи нищо

Много хора живеят в илюзия. В определен момент от живота си, самият аз попаднах в този мисловен капан. Често се чувстваме огорчени, когато не получаваме автоматично това, което искаме. Обичаме силно, но не получаваме обичта, която очакваме от партньорите си. Работим усилено, но не ни възнаграждават както очакваме. Помагаме на някого, а в труден момент оставаме сами.

21370828_10210191077443748_9005922954804901625_nИстината е, че никой не ни дължи нищо

От раменете ми падна голям товар, когато го разбрах. Докато мислех, че има неща, които по право ми принадлежат, гледах на света отвън-навътре, опитвайки се да събера “дълга си”, за да запълня празнотите в себе си – физически и емоционално.

Никой не ми дължи уважение, приятелство, любов, учтивост или заслуги. И след като разбрах това, всичките ми отношения станаха много по-стабилни и позитивни. Вместо да губя време и усилия, за да се адаптирам към желанията на другите, очаквайки, че някой ден и те ще го направят в замяна, аз се фокусирах върху собственото си развитие. Не след дълго започнах да привличам подходящите хора.

Осъзнаването, че никой не ми е длъжен постоянно ми напомня, че мога да получа желаното, само ако успея да разбера света на другия – как мисли, в какво вярва, кое намира за значимо. Така мога да подхода към него по подходящ начин и да бъда разбран. Това ми помогна да преценя дали наистина искам да се занимавам с някого. Да разбера околните ми костваше време и усилия, но ме научи да отсявам важните отношения.

Това, което другите ни дават, никога не е повече, отколкото можем сами да направим за себе си.

Колкото по-рано осъзнаем това, толкова по-щастливи и свободни ще бъдем. Вместо да концентрираме силите си върху постигането на личните ни цели, ние чакаме да бъдем оценени отвън. Търсим някой да ни помогне, някой да ни увери в нещо, в което сами трябва да бъдем уверени. Замислете се над българската народопсихология. Винаги искаме някой “да ни оправи”, вместо сами да потърсим решение на проблемите. Все чакаме, а не искаме сами да поемем отговорността за собственото си щастие. По-лесно е да обвиним друг, че не го е осигурил вместо нас и докато губим времето си в самосъжаление, се настройваме негативно към всички онзи, които смятаме за длъжни да ни оценят или да ни възнаградят.

heidi-williams-has-found-serenity-through-her-yoga-practice11Сами сме отговорни за щастието си

Това означава, че никой друг не живее вместо нас. Всеки човек живее за себе си и собственото щастие е наша лична отговорност, а не нечия чужда. Когато осъзнаем, че никой не е длъжен да ни направи щастливи, ще се освободим от нереалистичните  очаквания към околните, заради които толкова често оставаме разочаровани.

Никой не е длъжен да ни обича. Влюбваме се, защото нещо специално в другия ни дава щастие. Нека открием това специално нещо и се опитаме да го развием, за да се чувстваме още по-обичани. Партньорите ни проявяват жестове на внимание, защото по някакъв начин им въздействаме позитивно и те изпитват естествена необходимост да ни даряват радост. Да изискаме проява на жестове или да караме партньорите си да изпитват чувство на вина, защото не са отговорили на подобни очаквания, само ще създаде напрежение и негативни емоции в отношенията ни.

Сами трябва да се харесваме

Имаме приятели не по задължение, а защото нещо в нашето отношение ги прави щастливи. Разбери какво е това нещо в теб, което приятелите ти намират за най-ценно и започни да го развиваш. Приятелството не е магазин, в който даваш, за да получиш. Приятелската е онази среда, в която се чувстваш приет и ценен заради личните ти качества, добродетели и интереси. Фокусирай се върху тях. Това ще заздрави приятелството ти и ще привлече нови значими контакти.

heidi-williams-has-found-serenity-through-her-yoga-practice7-600x600Сами трябва да се уважаваме

Ако не го направим, ще допускаме външният сват да ни огорчава. Не е възможно да бъдем харесвани от абсолютно всички. Понякога общуваме с хора, които проявяват крайна грубост и ни нараняват с думите и постъпките си. Когато осъзнаем, че никой не е длъжен да бъде добър с нас, ще се научим да избягваме тези, които биха ни навредили.

heidi-williams-has-found-serenity-through-her-yoga-practice3Длъжни сме само на себе си

Единственият дълг, който имаме, е да се обичаме и развиване, за да постигнем най-добрата версия на себе си, защото така ще привлечем подходящите хора. Важно е да разберем, че всички човешки отношения се развиват заради потребността ни да даряваме – обич, приятелство, доброта. Но нека това даряване не е користно и не ни натоварва с очакванията, че задължително ще получим същото. Третият закон на Нютон невинаги важи с пълна сила в емоционалните отношения. Осъзнаването, че никой не ни дължи нищо ще ни освободи от  чувствата на огорчение и вина и ще ни научи да печелим любовта и уважението на околните.

 

 

източник: http://martinstefanov.bg/

Advertisements

Ти си важна част от този свят! И някой мисли, че заслужаваш каквото е необходимо.

Ти си важна част от този свят! И някой мисли, че заслужаваш каквото е необходимо.
Има някой прекрасен човек, който иска да те гледа в очите, когато говориш и да слуша това, което казваш. Иска да прави любов с ума ти. Грижи се за вашето щастие и желае да извърви пътуването ти с 21192239_10210129844352959_5212412337408137600_n.jpgтеб, да отмахва клоните от пътя ти и да прескача калните потоци с теб.
Някой там си мисли, че ти си толкова специален, че ще направи всичко за теб.
Ти си ВЕЛИК Човек – и някой се възхищава на твоето величие. Вижда начина, по който мислиш и уважава онова, което си постигнал. Иска да скочи право в теб и да ти покаже колко си невероятен. Иска да се покатери по стените ти и да проучи дълбините ти. Някой там иска да ти казва колко сте велик с всеки изгрев и с всеки залез.
Ти си Секси – и някой иска да ти покаже това. Иска да те привлече и да те обича романтично, да ти покаже части от себе си, запазени само за теб. Иска да научи тайните ти и да бъде твоя тайна. Иска да знаеш, че ти си най-красив любовник и никога няма да се сравниш с никой друг. За този някой не е важно, че не е бил пръв за теб, защото е последният.
Ти си Забавен – и някой друг мисли същото. Смее се на света по същия начин, както го правиш и ти. Иска да се кикоти заедно с теб и да прекарва безкрайни часове само с огъня, звездите и теб. Усмихва се на същите неизречените шеги за света и довършва изреченията, за които си мислиш, че са твърде неподходящи за довършване. Някой там иска да ти бъде приятел.
Ти си Чувствителен – и някой не само вижда съвършенството на цялото ти същество, но е свръхинтуитивен и съпричастен към твоята прекрасна чувствителност. Възхищава се на начина, по който чувстваш и те среща там, където той сам не чувства по същия начин като теб. Няма да се съпротивлява на всяка жертва, която знае, че иска да направи, за да облекчи пътуването ти и да изцели раните ти. Иска да се вози на този влак с теб, по твоя начин и с твоята скорост. Някой там иска да си на сигурно място и да имаш меко кацане.
Ти си Съвършен – и някой не само не го е грижа за твоите недостатъци, но и признава, че точно те те правят такъв, какъвто си, и точно такъв те иска. Иска да те прегърне в труден момент и да танцува под дъжда с теб за всеки малък успех. Обича всичко в теб и не пренебрегва грозните части и не си пожелава да ги няма. Някой там иска всички в теб, такова, каквото е, дори и брадавиците и всичко останало.
Ти си Красив – и някой иска да ти го каже. Всеки ден и по хиляди начини. Привлечен е към теб като пеперуда от цвете. Горд е да ходи до теб, да те държи за ръка и да се смее и изчервява пред приятелите си, когато те говорят за вас. Някой там сякаш има отронващи се есенни листа в корема си всеки път, когато погледне към теб.
Ти си Достоен – и някой ще направи каквото е необходимо в името на вашата красива любов и на бъдещето ви заедно. Чува твоите нужди и тихо се стреми да ги посрещне. Разбира твоята слабост и ти помага не от съжаление, а с разбирането, че си бил силен сам твърде дълго. Вижда твоите рани и иска да ги целуне, не защото така трябва, а защото иска да го направи. Някой там си мисли, че заслужаваш всичко, от което имаш нужда.
Ти си Добър – и някой вижда как се стараеш да бъдеш такъв. Забелязва усилията ти и разбира твоите жестове, точно както си ги възнамерил. Усеща дълбок комфорт, като знае как виждаш себе си, собственото си минало и как се учиш от грешките си. Познава добротата ти, точно както и ти. Някой там иска да се грижиш за него точно по начина, по който ти искаш да го правиш.
Ти си Смел – и някой вижда това, което си направил и на каква цена и те обича още повече за това. Иска да бъде до теб в твоето приключение и да проучи всеки тъмен ъгъл и всяко изпълнено с благоговение небе на живота си с теб. Иска да те държи за ръка и да скочи заедно с теб. Някой там вярва, че ти си другарят му в проучването на живота.
Ти ЗАСЛУЖАВАШ Любов – и някой те обича с всяка фибра на тялото си. Не защото си съвършен, а защото необяснимо, с цялото си същество, като гмуркане на най-дълбокото или като галактически взрив те обича. Вижда всичко в теб и обича всяка мъничка част от теб точно колкото другата такава. Няма нужда да доказваш своята достойност или да търсиш привързаност. Някой там те обича точно по начина, по който си си представял, че ще бъдеш обичан.
Така че бъди Силен и Търпелив. Всичко, за което мечтаеш, е там някъде. Обуй си обувките и облечи най-красивата дреха и започни да проучваш. Може да откриеш, че приключението на търсенето разкрива толкова чудеса, колкото мечтата, която следваш.
Бъдете смели. Бъдете красиви. Бъдете себе си. И нека да споделяме историите на нашите пътувания, ако пътищата ни някога се пресекат.
Aнди Чарингтън

~ Кодът на Ангелска Любов ~

12674532_10205633696629029_1843173213_n.jpg

Когато една душа научила, че съществува и Ангелска Любов, освен обикновената, човешка любов, споделила това….!

Аз не знаех, че съществува такава, ангелска любов! До вчера! До вчера смятах, че моята съкровена човешка любов ми е достатъчна!

Е, Божият план за мен, явно е бил малко по-инaче, малко по така, да изпитам и  разбера Любовта! Понякога, Господ ни изпраща ангели, за да ни опишат и вдъхновят – тяхната Ангелска любов!

Сигурно и вие, като мен си представяте, че ангелите са с бели крила и стоят високо нехайно и наивно поклащат крачета на снежно бял и искрящ облак.

Е, добре ще ви изненадам! Всъщност ангелите ползват човешко лице! Не зная защо? Може би така е по-удобно или пък това им е професионално облекло. Те са винаги около и много близо нас!

Съвсем случайно, това е близък приятел! Съвсем синхронично този приятел, може пък и да е психолог, с бяла душа и още по-бяло сърце! Навярно се чудите, как така приятели, пиейки чай в съботен следобед, обсъждат не нещо друго, а Ангелска Любов!

За някой може и да е странно, но това спаси душата ми! А щом са спасили душата ми, значи имах такава, пак бяла! За днес – не знам, предстои да разбера! Много от нас са преживявали и помнят, о само как помним онези 10сек или 10 мин, в които сърцето е изтръгнато и се подлага на дисекция!?

Скалпел моля! Оглеждат го, режат го, малко по малко, още по-по малко, търсят…Ето тук – тук се крие Любовта! Режи! Да се оперира човешката Любов! Боли! Няма анестезия за тази операция! Така, на живо! И туморът е отстранен. И съм опустошена и ограбена и премазана!

Мислех си, съществува ли насилие, без да те докоснат? Но има и такива, някакви човешки операции!

И тогава идва и случайния приятел, който още по-случайно е и психолог и душата му е бяла! Идва и разказва, кратичко за Ангелска любов! Хващам се! Здраво и стремглаво за тази идея, за Идея-Любов!

За какво ли ми е притрябвала човешката любов? И без това, любовта между земляните, подлежи на хирургическа интервенция! Без анестезия!

Искам, копнея за ангелска любов! И така, тъй рече моят приятел, психолога с бялата душа:

Правило No 1: „Няма претенции. Никакви. Между две души, не е възможно да съществуват претенции! Никой на никого не принадлежи в този свят!“

Правило No 2: „Няма лоши хора. Само човешките постъпки не са добри, и то само понякога. И ако нямаш възможност да говориш с човека, то общувай с душата. Душата винаги знае!“

Правило No 3: „ Любовта не е просто чувство. Любовта е принцип!“

Когато опитваме да утешим близките си допускаме 5 основни грешки

20476580_1378414328943505_2160646201310545503_nЗа огромно мое съжаление от няколко дни покрай мен се завъртя низ от неприятни, неудобни, нараняващи и откровено трагични събития, в които хора страдат и се нуждаят от подкрепа. Тъй като невинаги човек трябва да се намесва, непоканен в чуждите терзания, се оказах в позиция да наблюдавам как близки и познати предлагат наличното им късче утеха на страдащия (по начина, който умеят или считат за уместен).

Понякога тези действия бяха високо ефективни и подпираха разклатеното настроение, някак закрепяйки емоционалността, преди да се е сринала. В други случаи високоинтелигентни, социализирани хора изпускаха напълно неадекватни реплики, които не само не подобряваха ситуацията, а дори я вгорчаваха допълнително.
По този повод реших, че е разумно да изброя 5-те основни грешки, правени, докато се опитваме да утешим някого.

Не наблюдаваме и правим предположения

Липсата на наблюдателност не е порок и не може да бъде осъждана, но нежеланието да обърнем истинско внимание на тези, които са важни в живота ни, спокойно може да се нарече една от грешките, разбиващи най-много отношения. Когато около нас се появи човек с тревожен израз, неадекватни движения, насълзени очи или „дръпнато поведение“, ние какво правим?
Най-популярните варианти са простичко да попитаме „как си?“(без да използваме сетивата си, за да регистрираме всички фактори на състоянието) и да го оставим, предполагайки, че така „ще му мине“.
Страданието е едно то нещата, които човечеството е превърнало в изкуство. Ние сме намерили начин да се крием от хората, заривайки се в собствената си болка, въпреки, че те са тези, които могат да я намалят. Ние отхвърляме (хора и помощ) в моментите си на нужда, потиснати от гордост и други криворазбрани чувства. Ние преекспонираме инстинкта да изглеждаме заплашителни, щом се чувстваме слаби, до степен, в която пъдим от себе си подкрепата, за която копнеем.
Всеки от нас е преминал през тези терзания и може пред себе си да признае дали околните са били адекватни на състоянието му. Това води до въпроса дали самите ние не допускаме подобни грешки?
За да е адекватна реакцията ни , трябва да съберем възможно най-много информация за състоянието на страдащия. След това да попитаме, дали това, което разбираме е правилно, вместо да предполагаме (защото най-често предположенията се разминават с реалността).

Подхождаме еднакво

Личните проблеми на хората са различни и варират както по капацитет така и по характер. Не е разбираемо защо част от нас използват „вездесъщата стратегия“ на инструктиращите думи. „Не плачи!“ и „успокой се“ са най-неефективните реплики, които може да чуете в подобен момент. Те могат да предизвикат, освен усещане за отблъскване и такова за унижение (сякаш подчертавайки, че демонстрацията на слабост е лоша), а в някой случаи и гняв.

Аз лично побеснявам, когато съм разстроен и някой ми каже да се успокоя, а вие?

Ако все пак имате нужда от реплика, намаляваща потока от сълзи , то „всичко ще е наред“ и производните са едни от най-използваните, въпреки че са с недоказана успеваемост.

20637944_10209936335995371_6342917079668179985_n.jpgОтбягваме физически контакт

Има случаи, в които не е прието да докосваме хората и е естествено да полагаме старание да не нарушаваме приетите норми. Но няма нищо по-естествено от това майка да прегърне детето си, когато то плаче и действието само по себе си е успокояващо за повечето хора. Прегръдката, освен че създава усещане за защита у човека, събуждайки спомена за закрилящата майка, дава физическо отражение. Тя е едно от нещата, които карат хипофизата да отделя окситоцина, нагърбил се ролята да потушава негативните емоции или ако не му стигат силите, поне да намаля влиянието им.

Дори да не можем да си позволим да гушнем страдащия човек, както психолозите не прегръщат пациентите си, не е проблем да покажем с физически контакт подкрепата си. И държане за ръка може да окаже влияние над желанието на индивида да се изолира от околните и да страда самотно в ъгъла на стаята или в ума си.

Омаловажаваме

Случва се сълзи да бликнат „за глупости“ и не можем да отречем, че това не е повод за дълбоко съчувствие и подкрепа, но ако все пак сте започнали да демонстрирате такива, не е разумно и от помощ да омаловажавате случилото се.

Репликите „нищо не е станало“, „ кой е той/тя да те критикува“ и „е, голяма работа“ не са препоръчителни. Ако мислите, че нищо чак толкова сериозно не се е случило, то попитайте страдащия, какво ще се промени след събитието. Това едновременно може да накара него да се успокои и да ви информира за евентуални бъдещи усложнения.
Нерядко при случаи на негативни емоции при отхвърляне (обида, уволнение и различните му производни) „утешителите“ влизат в роля на псевдо-защитници. Да, лицето извършило отхвърлянето може и да не е добър, умен, мил човек. Но това, че той не е такъв и вие го подчертавате, не прави ситуацията по-розова. Истинска подкрепата към другиго значи съчувствие и разбиране, намаляващи усещането, че бремето е непосилно. При отхвърляне най-елементарната подкрепа е показване на пълно приемане.

„Безчувствени сме „

Близък човек страда по някаква причина, да реагираме напълно студено на състоянието му е един от най-явните откази да сме му в помощ. Не – вие не постъпвате по-добре, като пренебрегвате болката му! Не – когато остане сам няма да му мине по бързо! Не – няма причина да го е срам, че е разстроен!
Основното нещо при човешката социалност е емпатията, тя е начинът ние да изграждаме стабилни взаимоотношения и пътят към умножаване на щастието и минимизиране на нещастията. Ако любим човек страда и ние не сме съпричастни с нещастието му, пое20139846_1872009516452484_4860271190112954169_nмайки част от теглото, ще има ли той причини да споделя щастието си с нас?

Понякога прегръдка и заявление, че съчувстваме са най-голямата помощ, която получаваме.
Друг път са най-малкото, което да дадем.
Колко ли струва утехата?

Автор: Станислава Тонева

 

Този свят е тотално побъркан!

18447311_10203124857918896_3156649111210618290_n.jpgТози свят е тотално побъркан!
Като в някакъв зъл маскарад
всеки крие под лъскава външност
наранена и болна душа.
Самотата е новата чума!
Егоизмът е новият Бог!
Виртуално живеем, чрез думи,
и градим си измислен живот!
Телефони заместват таланти!
Фейсбук чатене вместо кафе,
споделено със близки приятели
във кварталното кафене!
Секс на крак, връзки без отношения,
брак по сметка, приятелства в брой,
силиконово-ботоксна мания
кухи мускули и си герой!
И защото не съм като другите
си живея в различен, мой свят,
в който вяра и нежност изпълват ме
и обичана обич плодя!
И се моля дано отрезвеят
всичките упоени души,

 да прогледнат и да заживеят
със стремежа да станат Добри!

Даниела Капинчева

Ако някъде, някой страда заради теб…

16991736_629812470544509_4908489791054380066_o.jpgАко някъде, някой страда заради теб, чувства се зле заради теб и му е тежко по твоя вина.. Значи не си добър човек. Не живееш живота си правилно.
Да живееш правилно и последователно означава, никой никъде да не страда заради теб, никого да не нараняваш – нито с думи, нито с дела. С ничие доверие да не преиграваш.. И винаги да говориш онова което мислиш, без да даваш обещания, които не си сигурен че ще изпълниш.. А дадеш ли такива, винаги да ги изпълняваш..!
Правилния живот се гради върху това да живееш, без да вредиш!