Ти не можеш да спасиш никого

13895557_1240446345975436_5376128207478048273_n.jpg~ За онези… ~ Спасителите ~ … които искат винаги да спасят всички… но пропускат себе си… ~
Ти не можеш да спасиш всички..Ти не можеш да спасиш целия свят..

Ти не можеш да спасиш никого. Можеш да бъдеш с някой, можеш да споделиш състоянието си, да му предложиш благоразумието си, покоя си. Можеш дори да му предложиш да вървите заедно по твоя път, да споделиш вижданията си.

Но, ти не можеш да премахнеш болката му.

Не можеш да извървиш неговия път вместо него. Не можеш да му дадеш подходящите или правилните отговори, които той е в състояние да възприеме веднага.

Ще му се наложи да намери своите отговори, да зададе своите въпроси, да се сприятели със своята неувереност. Ще се наложи да направи своите грешки, да почувства мъката си, да научи личните си уроци.

Ако той, наистина иска да бъде в равновесие, ще му се наложи да се довери на пътя, който го води към изцелението, и по който, вървейки напред, му се разкрива крачка след крачка.

Ти не можеш да го излекуваш. Не можеш да разсееш страха му, гнева му, чувството му, че е безпомощен. Не можеш да го спасиш… не можеш да промениш нищо. Ако го притискаш силно, той може да се отклони от своя уникален път. Може би твоят път не е неговия.

Ти не си причинил болката му.

Може би си направил нещо или не си направил нещо, казал си нещо или не си казал нищо и по този начин си докоснал болката, която е била в него. Но ти не си я създал и не си виновен за нищо, даже и да те обвиняват в това. Да, ти можеш да поемеш отговорността за думите и постъпките си.

Можеш да съжаляваш за миналото си, но ти не можеш да изтриеш или да измениш, това, което вече е станало, не можеш да контролираш бъдещето.

Всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш с него тук и сега – на твоето единствено силно място. Ти не си отговорен за неговото щастие, а той не е отговорен за твоето.

Твоето щастие не може да дойде отвън.

Ако е така, то това е зависимо, крехко щастие, което бързо ще се превърне в тъга. После ще попаднеш в мрежата на обвиненията и на чувството за вина, съжаление и осъждане. Твоето щастие е свързано с присъствието ти, с дишането ти, с тялото, със земята.

Твоето щастие не е нещо незначително и не може да бъде премахнато чрез страха, гнева и дори срама. Щастието ти не е състояние, не е преходна опитност или преживяване, и не е чувство, което могат да ти дадат другите.

Твоето щастие е безкрайно, всемогъщо, вездесъщо, в едно неограничавано от сърцето пространство, където радостта и тъгата, блаженството и мъката, увереността и съмнението, самотата и единението, дори страхът и силното желание, могат да се редуват, тъй както дъждовното и слънчевото време в безкрайността на небесния простор.

Ти не можеш да спасиш никой.

Самият ти не можеш да бъдеш спасен, ако търсиш спасение. Няма го „този“, който трябва да бъде спасен, който е изгубен, който да бъде защитен, който да бъде „направен“ идеален или идеално щастлив.

Освободи всеки невъзможен идеал. Ти си прекрасен в своето несъвършенство, възмутително идеален в своите съмнения, прекрасен дори в това, че не си способен да обичаш. Всички тези твои части са даденост, всички те са част от цялото, а ти никога не си бил по-малък от цялото.

Ти дишаш и знаеш, че си жив.

Имаш право да съществуваш, да чувстваш това, което чувстваш, да мислиш това, което мислиш. Имаш право на радостта си, имаш право на скръбта си. Имаш право и на съмненията си. Имаш право да вървиш по собствения си път. Имаш право да бъдеш прав и да не си прав, имаш право на това огромно щастие, което си познавал, когато си бил малък.

Ти дишаш и си неделим от жизнената сила, която дава живот на всичко, която познава себе си като единство от всички същества, вижда себе си във всеки един момент на това невероятно изключително битие.

Твоето Аз не е свързано с това, което другите мислят за теб.

То е свързано с луната, с безкрайния Kосмос, с кометите, които се носят в неизвестна посока, с чувството ти, че времето не съществува, с влюбването ти в самотата… и с тази неизразима благодарност преди всеки нов изгрев, непредвидим, но даден…

Джеф Фостър

Advertisements

Защо физическия допир е толкова важен?!

 

„Твърде често ние подценяваме силата на докосването, усмивката, милата дума, изслушването, искреният комплимент, мъничкият жест на грижа, всички от които имат потенциала да преобърнат живота ни…“

Физическият контакт притежава сила, която е неоспорима, макар и често да не му отдаваме нужната важност в ежедневието си. То ни носи лекота, спокойствие, грижа, свързване с другите и любов. Ние постепенно се учим да се доверяваме “да бъдем докосвани”, както и да се осмеляваме „да докосваме”. Усещането за физически контакт ни носи усещане за емоционална и физическа подкрепа и най-важното, държи фокуса ни в настоящия момент, прави ни цялостно присъстващи с човека до нас в момента на докосване. Забележете, че когато се отпуснете в нечия прегръдка с доверие, сякаш за момент всички останали мисли и задачи изчезват. Вие се потапяте в една тиха сърдечна медитация, в която сте изцяло присъстващи. Сърдечната ви чакра може би ще се напълни с топла енергия и самото усещане, че сте свързани с някой друг ще ви донесе усещането за вътрешен мир.

Какъв е смисълът на ДОКОСВАНЕТО в нашия живот?

21743135_10155077861354117_2805424859063291871_nСамият допир е ключов за чувството ни за безопасност и присъединеност в света. Кожата е орган на Първа чакра и отговаря на чувството ни за сигурност, оцеляването и нашите основни нужди. Колкото повече ни докосват по приемащ начин, потребността ни от позитивен социален контакт се удовлетворява и това естествено води след себе си до усещане за безопасност и приетост.

Ние започваме да получаваме тактилни сигнали още преди раждането си чрез вибрациите на майчиното сърце, които се отразяват на амниотичната течност. Точно тези леки докосвания имат решаваща роля във взаимоотношенията родител-дете още от самото зараждане на живота. Докосването е най-важният канал за комуникация за детето с обгрижващите го. То провокира изграждането на привързаност и може да сигнализира „сигурност”, носещо посланието „Ти си в безопасност. Аз съм тук.” Но може и да сигнализира точно обратното. Ако като деца сме свързали докосването с усещане за „сигурност”, най-вероятно като възрастни няма да имаме проблем да докосваме и да се доверяваме. Но не е такъв случаят ако посланието, което сме впечатали в себе си е за заплаха и тревога. Тогава като възрастни най-вероятно ще избягваме физическия контакт, ще създаваме една предпазна защитна стена между нас и другите, което ще доведе до трудности в изграждането и поддържането на връзките ни.

Защо ДОКОСВАНЕТО е изключително важно?

1. Докосването прави агресията излишна. Колкото по-малко човек е бил докосван като дете, толкова повече агресия изразява като възрастен.Толкова по – малко тревожен и депресивен. Агресията е символично средство за свързване, само че с обратен знак. Ако не съм научен да се свързвам по друг начин или дълбоко в себе си свързвам докосването с болка, аз съм неудовлетворен, гневен, неумел и тук идва агресията, която е отчаян апел за докосване с обич.

Изследвания върху детското развитие показват, че отсъствието на физически контакт или при физическо малтретиране способността ни за свързване чрез физически контакт е поначало увредена, поради негативните смисли, които влагаме в акта на докосване. Но това е поправимо. С достатъчно грижа и любов към себе си, понякога с помощта на психотерапевт и желание за промяна, се изгражда нов модел за света и старите концепции се трансформират в нови и далеч по-удовлетворяващи.

2. Докосването изгражда ДОВЕРИЕ между хората. Или казано с други думи, помага за свързването на хората и поддържането на връзките помежду им. Физическият контакт активира орбитофронталния кортекс в мозъка, отговорен за усещането за награда и състрадание. Дори обикновеното докосване предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, наричан още хормон на привързаността. По нашата кожа има множество рецептори, които са свързани с нашия емоционален отговор.

3. Докосване в моменти на криза.21616523_10210249157495713_6825440525077248760_n.jpg

Физическият контакт и по-скоро „държането в прегръдка” може да осигури усещане за безопасност и комфорт на наш близък, независимо дали е дете или възрастен, когато е в криза. Кризата е момент, в които всички наши защити за момент се срутват и ние се чувстваме малко или много като беззащитни деца, чиито основи са разклатени. Държането в прегръдка е терапевтично средство, чрез което се внушава усещане за стабилност, защото какво по-успокояващо от това да бъдеш буквално държан от друго човешко същество.

20800160_1199039520200018_8868569614778902898_n.jpg4. Социални ползи.
някои автори говорят за „икономически ползи” от докосването, например физическият контакт сигнализира за безопасност и доверие. Най-обикновеното топло докосване успокоява кардиоваскуларния стрес и активира т.н. нервус вагус, за който се твърди че е пряко свързан с емпатичния отговор.

5.Докосването е свързано с имунния отговор.
Физическият контакт наистина може да намали заболяваемостта. Прегръдките подсилват имунната ни система. Нежният натиск, оказван на гръдната кост предизвиква енергиен обмен и активизира Сърдечната ни чакра. Това от своя страна стимулира тимусната жлеза, която регулира и балансира продукцията на бели кръвни телца в тялото, което всъщност ни предпазва от разболяване.

6. Докосването и работният колектив.
Физическият контакт създава чувство за свързаност във всеки колектив. Здрависването или прегръдката предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, което увеличава шанса комуникацията да се развие приятелски и да се създаде доверие, макар и да не познавате отсрещния човек. Това спомага бизнес срещата да се развие благоприятно за вас. От друга страна докосването между колеги увеличава сплотеността на колектива и мотивацията към общата задача.

20953017_10210064372636207_3476269166056647260_n.jpg7. Докосване и не-сексуална интимност.
За съжаление много от нас свързват докосването единствено със сексуалната интимност и любовния партньор. Това поставя бариери и стени между хората и много обърквания по отношение на невербалната комуникация, защото често чисто човешкото докосване може да бъде разтълкувано като сексуален намек.
Това зависи повече от нашите собствени нагласи и очаквания, но възприемайки докосването по този начин ние се лишаваме от множеството му лечебни ползи. Човешкият контакт има изключително влияние върху нашите емоции, здраве и усещане за свързаност с другите и това далеч надхвърля особеностите на сексуалната интимност.

8. Докосването и обучението.18835883_458648227807219_4774550968005312123_n.jpg
Физическият контакт създава по-добра ангажираност на учениците по отношение на учебния процес. Например, когато учител прецени да потупа ученик по рамото, това окуражава изключително неговата мотивация за учене и постижения най-вече чрез усещането за приетост и валидизация.

9. Докосването и цялостното усещане за щастие.
Да бъдеш докоснат и да докоснеш са основни човешки нужди, не случайно много хора се обръщат към професионалисти като масажисти, хиропрактици, и т.н. и по заобиколен начин си набавят това докосване, за което тялото им жадува.

10. Докосването и любовта към живота.
Докосването освен с усещането за базово доверие е свързано и със способността ни да отворим сърцето си за любовта без условия и взаимозависимости. Да приемаме себе си и другите през очите на любовта означава да се докоснем до смисъла на самото ни съществуване.

Защо ДОКОСВАНЕТО е толкова важно в Контактната йога?12038496_575131575976839_5893908429397216295_n

Докосването е основното различие между Контактната и идивидуалната йога практика. Именно чрез физическият контакт практиката ни помага да намерим финия баланс в отношенията си с другите и да преживеем откровено процеса на изграждане на доверие, емпатия и чиста човешка интимност. В нашия йога партньор ние виждаме огледало, физическо присъствие, което ни връща към настоящия момент, но също така и ни потапя дълбоко в самите нас. Контактната йога е изкуство, което ни връща към ценността на присъединяването и споделянето с другите. Практикувайки ние ставаме по-автентични и по-свързани със света около нас. Самото докосване между партньорите в Контактната йога „отваря” като цвете доверието към хората и към живота като цяло.

Бъдете усмихнати и докосващи!

11193426_832849863472711_6639376487099613725_n.jpg
автор: Екатерина Кьосева

Никой не ни дължи нищо

Много хора живеят в илюзия. В определен момент от живота си, самият аз попаднах в този мисловен капан. Често се чувстваме огорчени, когато не получаваме автоматично това, което искаме. Обичаме силно, но не получаваме обичта, която очакваме от партньорите си. Работим усилено, но не ни възнаграждават както очакваме. Помагаме на някого, а в труден момент оставаме сами.

21370828_10210191077443748_9005922954804901625_nИстината е, че никой не ни дължи нищо

От раменете ми падна голям товар, когато го разбрах. Докато мислех, че има неща, които по право ми принадлежат, гледах на света отвън-навътре, опитвайки се да събера “дълга си”, за да запълня празнотите в себе си – физически и емоционално.

Никой не ми дължи уважение, приятелство, любов, учтивост или заслуги. И след като разбрах това, всичките ми отношения станаха много по-стабилни и позитивни. Вместо да губя време и усилия, за да се адаптирам към желанията на другите, очаквайки, че някой ден и те ще го направят в замяна, аз се фокусирах върху собственото си развитие. Не след дълго започнах да привличам подходящите хора.

Осъзнаването, че никой не ми е длъжен постоянно ми напомня, че мога да получа желаното, само ако успея да разбера света на другия – как мисли, в какво вярва, кое намира за значимо. Така мога да подхода към него по подходящ начин и да бъда разбран. Това ми помогна да преценя дали наистина искам да се занимавам с някого. Да разбера околните ми костваше време и усилия, но ме научи да отсявам важните отношения.

Това, което другите ни дават, никога не е повече, отколкото можем сами да направим за себе си.

Колкото по-рано осъзнаем това, толкова по-щастливи и свободни ще бъдем. Вместо да концентрираме силите си върху постигането на личните ни цели, ние чакаме да бъдем оценени отвън. Търсим някой да ни помогне, някой да ни увери в нещо, в което сами трябва да бъдем уверени. Замислете се над българската народопсихология. Винаги искаме някой “да ни оправи”, вместо сами да потърсим решение на проблемите. Все чакаме, а не искаме сами да поемем отговорността за собственото си щастие. По-лесно е да обвиним друг, че не го е осигурил вместо нас и докато губим времето си в самосъжаление, се настройваме негативно към всички онзи, които смятаме за длъжни да ни оценят или да ни възнаградят.

heidi-williams-has-found-serenity-through-her-yoga-practice11Сами сме отговорни за щастието си

Това означава, че никой друг не живее вместо нас. Всеки човек живее за себе си и собственото щастие е наша лична отговорност, а не нечия чужда. Когато осъзнаем, че никой не е длъжен да ни направи щастливи, ще се освободим от нереалистичните  очаквания към околните, заради които толкова често оставаме разочаровани.

Никой не е длъжен да ни обича. Влюбваме се, защото нещо специално в другия ни дава щастие. Нека открием това специално нещо и се опитаме да го развием, за да се чувстваме още по-обичани. Партньорите ни проявяват жестове на внимание, защото по някакъв начин им въздействаме позитивно и те изпитват естествена необходимост да ни даряват радост. Да изискаме проява на жестове или да караме партньорите си да изпитват чувство на вина, защото не са отговорили на подобни очаквания, само ще създаде напрежение и негативни емоции в отношенията ни.

Сами трябва да се харесваме

Имаме приятели не по задължение, а защото нещо в нашето отношение ги прави щастливи. Разбери какво е това нещо в теб, което приятелите ти намират за най-ценно и започни да го развиваш. Приятелството не е магазин, в който даваш, за да получиш. Приятелската е онази среда, в която се чувстваш приет и ценен заради личните ти качества, добродетели и интереси. Фокусирай се върху тях. Това ще заздрави приятелството ти и ще привлече нови значими контакти.

heidi-williams-has-found-serenity-through-her-yoga-practice7-600x600Сами трябва да се уважаваме

Ако не го направим, ще допускаме външният сват да ни огорчава. Не е възможно да бъдем харесвани от абсолютно всички. Понякога общуваме с хора, които проявяват крайна грубост и ни нараняват с думите и постъпките си. Когато осъзнаем, че никой не е длъжен да бъде добър с нас, ще се научим да избягваме тези, които биха ни навредили.

heidi-williams-has-found-serenity-through-her-yoga-practice3Длъжни сме само на себе си

Единственият дълг, който имаме, е да се обичаме и развиване, за да постигнем най-добрата версия на себе си, защото така ще привлечем подходящите хора. Важно е да разберем, че всички човешки отношения се развиват заради потребността ни да даряваме – обич, приятелство, доброта. Но нека това даряване не е користно и не ни натоварва с очакванията, че задължително ще получим същото. Третият закон на Нютон невинаги важи с пълна сила в емоционалните отношения. Осъзнаването, че никой не ни дължи нищо ще ни освободи от  чувствата на огорчение и вина и ще ни научи да печелим любовта и уважението на околните.

 

 

източник: http://martinstefanov.bg/

Ти си важна част от този свят! И някой мисли, че заслужаваш каквото е необходимо.

Ти си важна част от този свят! И някой мисли, че заслужаваш каквото е необходимо.
Има някой прекрасен човек, който иска да те гледа в очите, когато говориш и да слуша това, което казваш. Иска да прави любов с ума ти. Грижи се за вашето щастие и желае да извърви пътуването ти с 21192239_10210129844352959_5212412337408137600_n.jpgтеб, да отмахва клоните от пътя ти и да прескача калните потоци с теб.
Някой там си мисли, че ти си толкова специален, че ще направи всичко за теб.
Ти си ВЕЛИК Човек – и някой се възхищава на твоето величие. Вижда начина, по който мислиш и уважава онова, което си постигнал. Иска да скочи право в теб и да ти покаже колко си невероятен. Иска да се покатери по стените ти и да проучи дълбините ти. Някой там иска да ти казва колко сте велик с всеки изгрев и с всеки залез.
Ти си Секси – и някой иска да ти покаже това. Иска да те привлече и да те обича романтично, да ти покаже части от себе си, запазени само за теб. Иска да научи тайните ти и да бъде твоя тайна. Иска да знаеш, че ти си най-красив любовник и никога няма да се сравниш с никой друг. За този някой не е важно, че не е бил пръв за теб, защото е последният.
Ти си Забавен – и някой друг мисли същото. Смее се на света по същия начин, както го правиш и ти. Иска да се кикоти заедно с теб и да прекарва безкрайни часове само с огъня, звездите и теб. Усмихва се на същите неизречените шеги за света и довършва изреченията, за които си мислиш, че са твърде неподходящи за довършване. Някой там иска да ти бъде приятел.
Ти си Чувствителен – и някой не само вижда съвършенството на цялото ти същество, но е свръхинтуитивен и съпричастен към твоята прекрасна чувствителност. Възхищава се на начина, по който чувстваш и те среща там, където той сам не чувства по същия начин като теб. Няма да се съпротивлява на всяка жертва, която знае, че иска да направи, за да облекчи пътуването ти и да изцели раните ти. Иска да се вози на този влак с теб, по твоя начин и с твоята скорост. Някой там иска да си на сигурно място и да имаш меко кацане.
Ти си Съвършен – и някой не само не го е грижа за твоите недостатъци, но и признава, че точно те те правят такъв, какъвто си, и точно такъв те иска. Иска да те прегърне в труден момент и да танцува под дъжда с теб за всеки малък успех. Обича всичко в теб и не пренебрегва грозните части и не си пожелава да ги няма. Някой там иска всички в теб, такова, каквото е, дори и брадавиците и всичко останало.
Ти си Красив – и някой иска да ти го каже. Всеки ден и по хиляди начини. Привлечен е към теб като пеперуда от цвете. Горд е да ходи до теб, да те държи за ръка и да се смее и изчервява пред приятелите си, когато те говорят за вас. Някой там сякаш има отронващи се есенни листа в корема си всеки път, когато погледне към теб.
Ти си Достоен – и някой ще направи каквото е необходимо в името на вашата красива любов и на бъдещето ви заедно. Чува твоите нужди и тихо се стреми да ги посрещне. Разбира твоята слабост и ти помага не от съжаление, а с разбирането, че си бил силен сам твърде дълго. Вижда твоите рани и иска да ги целуне, не защото така трябва, а защото иска да го направи. Някой там си мисли, че заслужаваш всичко, от което имаш нужда.
Ти си Добър – и някой вижда как се стараеш да бъдеш такъв. Забелязва усилията ти и разбира твоите жестове, точно както си ги възнамерил. Усеща дълбок комфорт, като знае как виждаш себе си, собственото си минало и как се учиш от грешките си. Познава добротата ти, точно както и ти. Някой там иска да се грижиш за него точно по начина, по който ти искаш да го правиш.
Ти си Смел – и някой вижда това, което си направил и на каква цена и те обича още повече за това. Иска да бъде до теб в твоето приключение и да проучи всеки тъмен ъгъл и всяко изпълнено с благоговение небе на живота си с теб. Иска да те държи за ръка и да скочи заедно с теб. Някой там вярва, че ти си другарят му в проучването на живота.
Ти ЗАСЛУЖАВАШ Любов – и някой те обича с всяка фибра на тялото си. Не защото си съвършен, а защото необяснимо, с цялото си същество, като гмуркане на най-дълбокото или като галактически взрив те обича. Вижда всичко в теб и обича всяка мъничка част от теб точно колкото другата такава. Няма нужда да доказваш своята достойност или да търсиш привързаност. Някой там те обича точно по начина, по който си си представял, че ще бъдеш обичан.
Така че бъди Силен и Търпелив. Всичко, за което мечтаеш, е там някъде. Обуй си обувките и облечи най-красивата дреха и започни да проучваш. Може да откриеш, че приключението на търсенето разкрива толкова чудеса, колкото мечтата, която следваш.
Бъдете смели. Бъдете красиви. Бъдете себе си. И нека да споделяме историите на нашите пътувания, ако пътищата ни някога се пресекат.
Aнди Чарингтън

~ Кодът на Ангелска Любов ~

12674532_10205633696629029_1843173213_n.jpg

Когато една душа научила, че съществува и Ангелска Любов, освен обикновената, човешка любов, споделила това….!

Аз не знаех, че съществува такава, ангелска любов! До вчера! До вчера смятах, че моята съкровена човешка любов ми е достатъчна!

Е, Божият план за мен, явно е бил малко по-инaче, малко по така, да изпитам и  разбера Любовта! Понякога, Господ ни изпраща ангели, за да ни опишат и вдъхновят – тяхната Ангелска любов!

Сигурно и вие, като мен си представяте, че ангелите са с бели крила и стоят високо нехайно и наивно поклащат крачета на снежно бял и искрящ облак.

Е, добре ще ви изненадам! Всъщност ангелите ползват човешко лице! Не зная защо? Може би така е по-удобно или пък това им е професионално облекло. Те са винаги около и много близо нас!

Съвсем случайно, това е близък приятел! Съвсем синхронично този приятел, може пък и да е психолог, с бяла душа и още по-бяло сърце! Навярно се чудите, как така приятели, пиейки чай в съботен следобед, обсъждат не нещо друго, а Ангелска Любов!

За някой може и да е странно, но това спаси душата ми! А щом са спасили душата ми, значи имах такава, пак бяла! За днес – не знам, предстои да разбера! Много от нас са преживявали и помнят, о само как помним онези 10сек или 10 мин, в които сърцето е изтръгнато и се подлага на дисекция!?

Скалпел моля! Оглеждат го, режат го, малко по малко, още по-по малко, търсят…Ето тук – тук се крие Любовта! Режи! Да се оперира човешката Любов! Боли! Няма анестезия за тази операция! Така, на живо! И туморът е отстранен. И съм опустошена и ограбена и премазана!

Мислех си, съществува ли насилие, без да те докоснат? Но има и такива, някакви човешки операции!

И тогава идва и случайния приятел, който още по-случайно е и психолог и душата му е бяла! Идва и разказва, кратичко за Ангелска любов! Хващам се! Здраво и стремглаво за тази идея, за Идея-Любов!

За какво ли ми е притрябвала човешката любов? И без това, любовта между земляните, подлежи на хирургическа интервенция! Без анестезия!

Искам, копнея за ангелска любов! И така, тъй рече моят приятел, психолога с бялата душа:

Правило No 1: „Няма претенции. Никакви. Между две души, не е възможно да съществуват претенции! Никой на никого не принадлежи в този свят!“

Правило No 2: „Няма лоши хора. Само човешките постъпки не са добри, и то само понякога. И ако нямаш възможност да говориш с човека, то общувай с душата. Душата винаги знае!“

Правило No 3: „ Любовта не е просто чувство. Любовта е принцип!“

Когато опитваме да утешим близките си допускаме 5 основни грешки

20476580_1378414328943505_2160646201310545503_nЗа огромно мое съжаление от няколко дни покрай мен се завъртя низ от неприятни, неудобни, нараняващи и откровено трагични събития, в които хора страдат и се нуждаят от подкрепа. Тъй като невинаги човек трябва да се намесва, непоканен в чуждите терзания, се оказах в позиция да наблюдавам как близки и познати предлагат наличното им късче утеха на страдащия (по начина, който умеят или считат за уместен).

Понякога тези действия бяха високо ефективни и подпираха разклатеното настроение, някак закрепяйки емоционалността, преди да се е сринала. В други случаи високоинтелигентни, социализирани хора изпускаха напълно неадекватни реплики, които не само не подобряваха ситуацията, а дори я вгорчаваха допълнително.
По този повод реших, че е разумно да изброя 5-те основни грешки, правени, докато се опитваме да утешим някого.

Не наблюдаваме и правим предположения

Липсата на наблюдателност не е порок и не може да бъде осъждана, но нежеланието да обърнем истинско внимание на тези, които са важни в живота ни, спокойно може да се нарече една от грешките, разбиващи най-много отношения. Когато около нас се появи човек с тревожен израз, неадекватни движения, насълзени очи или „дръпнато поведение“, ние какво правим?
Най-популярните варианти са простичко да попитаме „как си?“(без да използваме сетивата си, за да регистрираме всички фактори на състоянието) и да го оставим, предполагайки, че така „ще му мине“.
Страданието е едно то нещата, които човечеството е превърнало в изкуство. Ние сме намерили начин да се крием от хората, заривайки се в собствената си болка, въпреки, че те са тези, които могат да я намалят. Ние отхвърляме (хора и помощ) в моментите си на нужда, потиснати от гордост и други криворазбрани чувства. Ние преекспонираме инстинкта да изглеждаме заплашителни, щом се чувстваме слаби, до степен, в която пъдим от себе си подкрепата, за която копнеем.
Всеки от нас е преминал през тези терзания и може пред себе си да признае дали околните са били адекватни на състоянието му. Това води до въпроса дали самите ние не допускаме подобни грешки?
За да е адекватна реакцията ни , трябва да съберем възможно най-много информация за състоянието на страдащия. След това да попитаме, дали това, което разбираме е правилно, вместо да предполагаме (защото най-често предположенията се разминават с реалността).

Подхождаме еднакво

Личните проблеми на хората са различни и варират както по капацитет така и по характер. Не е разбираемо защо част от нас използват „вездесъщата стратегия“ на инструктиращите думи. „Не плачи!“ и „успокой се“ са най-неефективните реплики, които може да чуете в подобен момент. Те могат да предизвикат, освен усещане за отблъскване и такова за унижение (сякаш подчертавайки, че демонстрацията на слабост е лоша), а в някой случаи и гняв.

Аз лично побеснявам, когато съм разстроен и някой ми каже да се успокоя, а вие?

Ако все пак имате нужда от реплика, намаляваща потока от сълзи , то „всичко ще е наред“ и производните са едни от най-използваните, въпреки че са с недоказана успеваемост.

20637944_10209936335995371_6342917079668179985_n.jpgОтбягваме физически контакт

Има случаи, в които не е прието да докосваме хората и е естествено да полагаме старание да не нарушаваме приетите норми. Но няма нищо по-естествено от това майка да прегърне детето си, когато то плаче и действието само по себе си е успокояващо за повечето хора. Прегръдката, освен че създава усещане за защита у човека, събуждайки спомена за закрилящата майка, дава физическо отражение. Тя е едно от нещата, които карат хипофизата да отделя окситоцина, нагърбил се ролята да потушава негативните емоции или ако не му стигат силите, поне да намаля влиянието им.

Дори да не можем да си позволим да гушнем страдащия човек, както психолозите не прегръщат пациентите си, не е проблем да покажем с физически контакт подкрепата си. И държане за ръка може да окаже влияние над желанието на индивида да се изолира от околните и да страда самотно в ъгъла на стаята или в ума си.

Омаловажаваме

Случва се сълзи да бликнат „за глупости“ и не можем да отречем, че това не е повод за дълбоко съчувствие и подкрепа, но ако все пак сте започнали да демонстрирате такива, не е разумно и от помощ да омаловажавате случилото се.

Репликите „нищо не е станало“, „ кой е той/тя да те критикува“ и „е, голяма работа“ не са препоръчителни. Ако мислите, че нищо чак толкова сериозно не се е случило, то попитайте страдащия, какво ще се промени след събитието. Това едновременно може да накара него да се успокои и да ви информира за евентуални бъдещи усложнения.
Нерядко при случаи на негативни емоции при отхвърляне (обида, уволнение и различните му производни) „утешителите“ влизат в роля на псевдо-защитници. Да, лицето извършило отхвърлянето може и да не е добър, умен, мил човек. Но това, че той не е такъв и вие го подчертавате, не прави ситуацията по-розова. Истинска подкрепата към другиго значи съчувствие и разбиране, намаляващи усещането, че бремето е непосилно. При отхвърляне най-елементарната подкрепа е показване на пълно приемане.

„Безчувствени сме „

Близък човек страда по някаква причина, да реагираме напълно студено на състоянието му е един от най-явните откази да сме му в помощ. Не – вие не постъпвате по-добре, като пренебрегвате болката му! Не – когато остане сам няма да му мине по бързо! Не – няма причина да го е срам, че е разстроен!
Основното нещо при човешката социалност е емпатията, тя е начинът ние да изграждаме стабилни взаимоотношения и пътят към умножаване на щастието и минимизиране на нещастията. Ако любим човек страда и ние не сме съпричастни с нещастието му, пое20139846_1872009516452484_4860271190112954169_nмайки част от теглото, ще има ли той причини да споделя щастието си с нас?

Понякога прегръдка и заявление, че съчувстваме са най-голямата помощ, която получаваме.
Друг път са най-малкото, което да дадем.
Колко ли струва утехата?

Автор: Станислава Тонева

 

Този свят е тотално побъркан!

18447311_10203124857918896_3156649111210618290_n.jpgТози свят е тотално побъркан!
Като в някакъв зъл маскарад
всеки крие под лъскава външност
наранена и болна душа.
Самотата е новата чума!
Егоизмът е новият Бог!
Виртуално живеем, чрез думи,
и градим си измислен живот!
Телефони заместват таланти!
Фейсбук чатене вместо кафе,
споделено със близки приятели
във кварталното кафене!
Секс на крак, връзки без отношения,
брак по сметка, приятелства в брой,
силиконово-ботоксна мания
кухи мускули и си герой!
И защото не съм като другите
си живея в различен, мой свят,
в който вяра и нежност изпълват ме
и обичана обич плодя!
И се моля дано отрезвеят
всичките упоени души,

 да прогледнат и да заживеят
със стремежа да станат Добри!

Даниела Капинчева