Как да помогнем на близък човек, който страда от депресия

070302shutterstock_218513146_1.jpg

Депресията е състояние, което предизвиква голям смут, объркване и раздразнение у близките на засегнатия. Често си мислим, че човекът просто не мисли достатъчно позитивно, че се е отпуснал и само се оплаква, че всъщност реално нищо му няма и трябва просто да му помогнем да се стегне. Да, ама не.

Депресията далеч не е краткотрайно чувство на тъга, което с едно хубаво наспиване или излизане с приятели, разсейване, много работа, спорт ще се разсее. Не е липса на воля или позитивна настройка. Депресията е състояние, което изисква от нас много време, енергия, работа върху себе си и усилия, за да се възстановим. Депресирания човек просто няма жизнена енергия, не че не би искал да прави нещо любимо или приятно – силите му в момента му стигат колкото да поддържа жизнените процеси на тялото. Няма смисъл да насилваме депресиран човек да пробва нови неща, да говори или излиза с приятели. Това само допълнително натоварва човека, тъй като и без друго в днешно време битува мита, че винаги трябва да си усмихнат и приветлив и че нямаш никакво право на други емоции и състояния, освен на радост и позитивизъм. Защото кой иска да е покрай мрачен човек, то е като прокажен, от който всички трябва да странят и бягат. Менгемето изобщо да се излезе от това състояние, когато си отхвърлен, отблъснат и забравен е още по – голямо и сриващо надолу. Депресирания човек много често сам се обвинява, че е в това състояние и се бори с него. А всъщност, когато го приеме и разбере, че и депресията му носи нещо ценно, излизането ще напредне.

Депресията всъщност е много по – често срещано състояние отколкото си мислим. Само в САЩ има 15 милиона човека, страдащи от депресия. Депресията се влияе от множество външни фактори, например стрес, социално – икономически и културни условия, малтретиране, преживяно насилие, изнасилване, травми, стрес, бърнаут, хормонален дисбаланс, потиснати и задържани емоции и много още други фактори.

За много хора е голямо предизвикателство да осъзнаят, че депресията не се дължи на морален провал, слабост или липса на воля.

За да можем да помогнем на близък човек, страдащ от депресия, на първо място трябва да разберем, че става дума за изключително сериозно здравословно състояние. Тя може да промени човек изоснови, да отнеме енергията, оптимизма и мотивацията му. И излизането от нея не е въпрос на малко повече усилия на волята, а на дълга и мъчителна борба и лечение.

Едно от важните неща, които трябва да знаете, е че не трябва да приемате симптомите на депресията лично. Напротив, състоянието често може да попречи на страдащия от него да установи дълбока емоционална връзка с когото и да било, дори и с най-близките си. Нещо повече, депресираните хора често могат да изпаднат в неконтролируем гняв и да изрекат обидни думи по нечий адрес. Запомнете, че те може да излизат от устата на човека, но са провокирани от заболяването му.

Депресията не е нещо, което може да бъде „поправено“. Не и от вас. Не се опитвайте да вмените на човека до себе си да „излезе“ от депресията и не се опитвайте да го „измъкнете“ от нея. Недейте да му натяквате, че „трябва“ да бъде щастлив и че това зависи само от него.

По какво можете да познаете, че някой е депресиран

– Апатия – човекът не проявява заинтересованост от неща, които са го вълнували доскоро

– Необяснима тъга, раздразнителност, критичност, прихватничавост

– Загуба на мотивация за работа, хоби, удоволствия, секс

– Често говори, че се чувства безпомощен и безнадежден

– Изразява мрачни възгледи за живота

– Често се оплаква от болежки като главоболие, стомашно-чревни проблеми, болки в кръста

– Оплаква се от умора и постоянно изтощение

– Отчужден е от приятели, семейство и социални контакти

– Страда от безсъние или преспива

– Има рязка промяна в апетита – започнал е да се храни много повече/по-малко от обикновеното; напълнял или отслабнал е

– Станал е нерешителен, забравя, дезорганизиран и неадекватен е

– Започнал е да пие повече, посяга към наркотици, в това число приспивателни и/или обезболяващи

Как да разговаряме с депресирания

Никога не е лесно да се говори за комплексен и емоционален проблем като този. Нормално е да се притеснявате, че повдигайки притесненията си, той (или тя) ще се разгневи, ще се почувства обиден или просто ще ви пренебрегне. Ако не сте сигурни откъде да започнете, запомнете, че умението да изслушвате с разбиране е много по-важно от това да дадете „правилния“ съвет.

Насърчете депресирания човек да говори за чувствата си и се пригответе да го изслушате без коментар или критика. Недейте да очаквате, че това ще бъде първият и последният ви разговор. Хората с депресия са склонни да се изолират, затова трябва да сте готови да говорите с тях и да ги изслушвате отново и отново. Бъдете тактични, но постоянни.

Как да инициираме разговора

– Притеснявам се за теб.

– Усещам промяна у теб, всичко наред ли е?

– Искаше ми се да поговорим, защото ми се струва, че не се чувстваш добре напоследък…

Какво да попитаме

– Откога се чувстваш така?

– Какво те кара да се чувстваш по този начин?

– Мога ли да направя нещо, за да се почувстваш по-добре?

– Мислил ли си за консултация със специалист?

Дори с риск да обидите интелекта на човек, трябва да знаете, че когато е депресиран, за него е добре да получава въпросите и информацията във възможно най-достъпен за възприемане вид. Използвайте прости изречения, не задавайте повече от един въпрос в едно изречение.

Какво можем да кажем

– До теб съм. С теб съм. Обичам те.

– Няма да те оставя, ще минем заедно през това. Ще те придружа по този път, колкото и да е трудно, колкото и време да ни отнеме. Не си сам и няма да те оставя да бъдеш.

– Може и да не знам как се чувстваш, но държа на теб и искам да ти помогна.

– От какво имаш нужда днес, за да се почувстваш по – добре?

Докосвайте, прегръщайте колкото се може по – често. Самия допри и физически контакт има силата да облекчи и да накара този човек да се почувства приет.

Какво да не казваме

– Въобразяваш си.

– На всички се е случвало.

– Погледни го от хубавата му страна.

– Животът е толкова прекрасен, защо искаш да умреш?

– Избий си го от главата.

– Не мога да ти помогна.

– Ти не си наред.

– За толкова време трябваше да си се оправил.

– Ти нищо не правиш.

– Има много по – зле от теб.

13895557_1240446345975436_5376128207478048273_n„Защо просто не направиш нещо, за да го предолееш и промениш?“

Хората, които не са в депресия и никога не са усещали на свой гръб, изпитват ужас от пасивността и апатията, често наблюдавани при депресия. В днешно време са много разпространени лозунгите: „мога да се справя“ и „самомотивирай се“, ето защо нашата инстинктивна реакция може да бъде да кажем на депресирания ни близък да се вземе в ръце и да промени живота си. Този импулс е напълно разбираем, но от тази „мотивация“ един човек в депресия може да се почувства дори още по – отчаян. Човекът в депресия иска най – много от всички „просто да го преодолее“, но не може. Енергийното ниво на такъв човек и самоувереността му са сринати със земята. При задълбочаване на депресията настроението и свързаните с него мисли и поведения са извън контрола на човека.

„Бъди щастлив и благодарен, здрав си, нищо ти няма. Животът ти не е толкова зле. „

Разбира се, в сравнение с умиращите от глад деца във военната зона на никой не му е чак толкова зле. Но не това е идеята. Депресията е вътрешно състояние за засегнатия индивид. Често това състояние се придружава от перфекционизъм и суровост към себе си. Виждали сме как богати и обичани известни личности, които изглеждат сякаш имат всичко желано се самоубиват. Хората в депресия не са неблагодарни за това, което имат, не са егоисти, не са слабохарактерни. Но само с едно насочване на ума към това, което имаме, депресия не се лекува. Депресирания човек не усеща щастие в живота си, когато го насилваме да мисли позитивно, ние го обезсърчаваме още повече, а е и вероятно дори да му навредим. В крайна сметка никой не изпада току – така в депресия, има си причина за това състояние и само с насилствено позитивно мислене нещата няма да се оправят. Излизането от депресията изисква време и търпение. Но е факт, че хората в депресия имат нужда от професионална помощ. Да, могат да замажат временно положението с преструвки и позитивно мислене, но за да се разреши проблемът в дълбочина, има нужда от дългосрочна професионална подкрепа.

„Стига си бил толкова негативен. Разсейвай се, мисли за други неща.“

Да бъдеш в компанията на човек с депресия може много да дотежи, тяхната вяла енергия и мрачно настроение могат да бъдат заразни. Хората инстинктивно се отдръпват от дискомфорта на тези чувства  и понякога открито изразяват своето неодобрение, критика или обвинения за чувствата на депресирания човек. Но депресираният човек и без друго е настроен критично към себе си, когато се намира в подобно състояние. Той се чувства много самотен и когато чуе, че другите критикуват депресивните му мисли, тази изолация се засилва още повече, а депресията се влошава. Подкрепяйте човека и не го съдете, не приемайте  негативните му мисли лично – ето това би помогнало много повече

за възстановяването на човека.

 

Хората в депресия изпитват болезнена самота. Близките им, въпреки, че им мислят доброто, могат да кажат различни неща поради собствения си дискомфорт или загриженост, но ако не разбират механизма на депресията, те по – скоро биха наранили депресирания човек още повече вместо да му помогнат. Всъщност най – добрия начин да помогнете е да дадете на човека безусловната си подкрепа и приемане, да приемете че се намира в болестно състояние, а не се чувства просто така от прищявка, и има нужда от време и лечение, за да го преодолее. Ето това наистина би помогнало на вашия депресиран близък.

Опитайте се да не му давате съвети, просто се опитвайте да го изслушате.

 

  •   Не се опитвайте да го накарате да се  чувства по-добре, като му напомняте колко по-добър му е животът,отколкото на други хора.

 

  •       Бъдете нежен. Депресията може да бъде тъмно, объркващо чувство и ако той се ядоса, и се почувства неразбран ще си тръгне още по- наранен.Не крещете или не използвайте груб и обвинителен тон и език на тялото, не карайте вашия приятел да прави нищо насила.
  • Депресията може да бъде много сериозна.Човек често има нужда от професионалист за да се  справи с нея.
  •     Никога не им казвайте, че техните проблеми са глупави, или, че няма за  какво да се притесняват. Това ще ги накара да спрат да говорят за проблемите си.

 

 


     Ако вашият приятел е някой от следните неща,трябва незабавно да  потърсите помощ:


  •      Говори за “ как иска да умре“
  •      Започва складирането на медикаменти, купува оръжие или прави нещо друго, за да направи опит за самоубийство.
  •      Започва раздаването на вещи.
  •      Започва злоупотреба с  наркотици или алкохол, или да яде по-малко.

Много опити за самоубийство се случват, когато хората започват да се чувстват малко по-добре, отколкото в най-дълбоката си депресия. Когато някой е  най-ниско той не може да има достатъчно енергия да направи нещо, когато енергията започва да се връща, тогава те могат да предприемат действия.

Никога не пренебрегвайте нито една дума или намек за самоубийство. Ако сте установили, че ваш близък е в депресия, говорете с него и се постарайте да разберете дали някога е изпитвал желание да си причини нещо лошо. Изследвания са доказали, че въпросите относно опасността от самоубийство по никакъв начин не окуражават опитите за извършването му.

По време на лечението и след него:

  • Проявявайте подкрепа и разбиране.
  • Окуражавайте всяка малка стъпка.
  • Разговаряйте, и най-вече слушайте.
  • Недейте да пренебрегвате чувствата на вашия близък човек.
  • Недейте да съдите или да се държите така, сякаш „знаете“ как се чувства. Не знаете!

Тъй като депресията често кара хората да се чувстват изтощени и безпомощни, те имат нужда от околните, за да се справят дори с най-елементарни житейски предизвикателства. Възстановяването не става за една нощ, но в крайна сметка, при подходящо лечение, 85 до 90% от пациентите се възстановяват напълно. Не забравяйте това и не спирайте да уверявате човека до вас, че с времето ще започне да се чувства по-добре.

Помогнете му да преоткрие радостите на живота… постепенно.
– предложете развлечение и компания (например, да излезете заедно на разходка, на кино, да се видите с общи приятели). Не му казвайте „разведрявай се сам“, забавлявай се с нещо сам. Повече от всякога има нужда да бъде приобщен и желан. Предложете му и вие, собствената си компания и присъствие. В началото може да ви отказва, да се самоизолира и затваря. Бъдете търпеливи, настоятелни, но не оказвайте твърде много натиск. Покажете, че го приемате и с болестта.
– окуражавайте го да се занимава с нещата, които по-рано са му доставяли удоволствие.
– ако отказва поканите ви (което ще се случва), бъдете внимателно настойчиви, но не притискайте човека с депресия да прави твърде много неща още в началото.

– Не се прилепвайте много към него, имайте баланс между това да сте до него и кога да не сте.  Нека намери с подкрепа силата и ресурсите в себе си, да се справя с депресията си. Но знаейки, че има подкрепата, приобщаването и движейки се със своето темпо.

– Депресията за вашия близък е като да се учиш да прохождаш отново, ще става, ще пада. Но вие би трябвало, ако изберете да сте до него, да го поощрявате за всяка мини стъпка дори, а не да му набивате в главата как нищо не прави.

tomb-raider-2013-lara-croft.jpg

Advertisements
This entry was posted on юни 3, 2018, in Без категория. 1 коментар

Депресията – лигавщина, слабост е това

32561085_1720727731352207_885182902755655680_o.jpgВ съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, „слабак“, „глезене“ и т.н.. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, защото може да отключи депресия и човек, който е психично здрав като бик.
Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение. Не е прищявка и не е „днес ми е просто кофти ден и утре ще ми мине“. Понякога борбата с нея отнема месеци, години! И никой не знае зад една депресия какво може да стои отдолу и не е тема, която вие може и имате правото да коментирате и подхвърляте каквото ви падне към хора, които са там от другата страна. Утре може да сте вие и вашето отношение, каквото е било може да се върне към вас същото!

А сега нека уточним какво е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е отчаяние, апатичност, усещане за празнота и безсмислие, безперспективност, разоряване. Страх за бъдещето. Липса на мотивация.Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация,социално отдръпване. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач или липса на такъв, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт и опити за самоубийство. Депресията е болестта на душата. От най-тежките. Ако е физически проблем и заболяване, човек има волята и силите да се справи. Но когато се разболява душата, слабото място е че там няма тази воля. Депресията може да бъде определена като рака на душата. 32461417_1533408930103480_8339328911045296128_n.jpg

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, с чувствителни души, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Страдащите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Страдащите от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Лесно е да говорите от страни, колко тъпо било. Има хора, които са пробвали всичко и са се борили дълго, но идва момент, когато не можеш повече. И преди да упрекнете, че самоубийците са егоисти!
По вашата логика човек е длъжен да живее, въпреки че е самотен, нещастен, неразбран, необичан, отритнат, обезверен, предаден, малтретиран емоционално или физически, изнасилван, само защото някой друг щял да страда от смъртта му. Ако е имало някой, който бил страдал от неговата смърт, да е бил преди това до него. Егоиста е този, който обвинява, защото не му пука какво е в душата на другия, за да го направи, не е до него и не му предлага подкрепа или изслушване. Този някой е агонизирал вътрешно сам и неразбран твърде много време, за да започнат да му минават такива желания. Този някой дълго време е мълчал и потискал всичко, защото често е бил сочен, осъждан, критикуван.
Има прекалено много самотни, неразбрани, обезверени и останали без сила хора. Когато някой пише, че иска да се самоубие, това е вик за помощ, но какво получава той? Критика, подкрепа да го направи или подкрепа от сорта на изтъркани клишета от сорта на „Животът е хубав! Бъди силен“. Или е отблъснат, че било манипулации и че ако искал да го направи – да го е направил. Едни такива думи и изказвания са жестоки, необмислени и нереални. Реално е че този, човек наистина търси помощ и подкрепа. А не да му помагате да го направи наистина. Въпросът ми е: Защо никой от тези, които толкова умеят да живеят и са толкова силни не се опитат да попитат съответния човек защо иска да го направи? Какво го е докарало до там да си отнеме живота? Ако се разберат такива подробности е възможно да се помогне. Истински.

31466889_1895235407153474_3574114171316338688_o.jpgТе водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящия терапевт, с подходящия метод, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка. Но сме свикнали да изпитваме съчувствие, емпатия към онези хора, които белезите им са видими по тялото, но към онези, които са в душата им, без проблем можем да им нанесем нови удари, че и обвинения, да ги оставим сами да се борят и справят и да за по – удобно на нас да им залепим етикет „жертва“, „слабаци“, „егоисти“, да окажем още натиск върху тях, сякаш не се борят достатъчно.
Защо не правим това с онкоболните?! Нито с хората със сърдечно-съдови заболявания, или онези, които са покосени от остра инфекция. Не им се подиграваме, не ги наричаме „слаби“, не поставяме под въпрос изборите им – и със сигурност не ги изоставяме да се борят сами.
Единственото, което правим наистина добре що се отнася до хората с психични заболявания, е да им издигаме онези виртуални паметници и да пуснем по една Facebook сълза, когато вече не са сред нас. Само дето тогава вече няма значение

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато душата ти вътре боледува, страда, заслужаваш опора! Надяваме се, че скоро хората ще започнат да третират психични, душевните страдания като значими и понякога смъртоносни – каквито са. Преди тялото е душата, за да се разболее тялото, преди това е страдала и боледувала душата!

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост лепейки етикети и демонстрирайки сила и превъзходство сравнявайки себе си с другия,трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор!

Депресията е болест като всяка друга – която не може да се игнорира, а е нужно да се лекува.

Стоях на верандата и се тресях от студ и безсилие. Не просто се чувствах сама. Усещането беше сякаш съм попаднала в космическия вакуум на светлинни години от всичко познато. Вселената беше необятно място, а аз стоях там много, много самотна.
Трябваше да бъда искрена. Трябваше да кажа истината.
Когато седнах да пиша некролога, знаех, че в него има място само истината…“ отнела живота си след тежка депресия на 20 февруари 2016”.
С всички споделях истината. Приятели, колеги, роднини, съученици – на всички казвах, че Алета е отнела живота си в резултат на тежка депресия. Казвах им, че моята безумно мила, щедра, добра и услужлива сестра си е отишла, защото не е виждала нито едно от тези качества в себе си и това я е погубило. Казах им, че депресията й е създала непроходима гора около светлината, без да пропуска приятелската любов и подкрепата на семейството, както и всякакво усещане за комфорт и увереност до душата й.
Самотата и ужасът, които изпитвах в момента на верандата, бяха нищо в сравнение с пълната изолация, в която депресията беше затворила сестра ми. Трябваше да кажа истината.33867782_2178382622179415_8691224115706593280_o.jpg
Депресията подведе сестричката ми. Каза й, че е безполезна. Товар. Бреме, недостойно за любов. Представям си как тези лъжи са изпълвали живота й с плътен бял фон – постоянно натякване за нейната безполезност. В бележките ни беше написала: „Не тъгувайте, не си заслужавам.”
Толкова е грешала. Депресията лъже. Трябваше да кажа истината.
Истината е, че сестра ми беше прекрасна. Осветяваше живота със самото си съществуване. Винаги, когато имах нужда от помощ или се борех с нещо, винаги когато ме обземаше безпокойство, сестра ми беше до мен. Всеки път, когато имах добър ден, трябваше да споделя с нея.
Депресията ни открадна десетилетия съвместен живот. Депресията лъже. Трябва да кажа истината.
Депресията на сестра ми я принуди да крие и отрича всичко от всички. Не можах да спася сестричката си. Алета се изплъзна от моите прегръдки и нищо не мога да направя, за да я върна. Мога само да подтикна други да се противят на лъжливия глас на депресията. Мога да призова хората да търсят помощ и лечение. Мога да говоря за лечението и да поканя и други на разговор. Мога да кажа на всеки склонен да ме изслуша, че депресията лъже. Мога да кажа истината.
Лъжите на депресията могат да съществуват само в изолация.
По време на депресивна фаза болните се превръщат в сенки. Те остават незабелязани, отхвърлени от обществото, потъват в забрава, а точно тогава имат най-голяма нужда от подкрепа и разбиране. В този толкова сублимен момент те са най-лабилни и често посягат на собствения си живот.
По-лесно е да избягаме от проблема, да останем безучастни. Да ги отблъснем за пореден път и да им кажем да се оправят сами. Сякаш самоизолацията им не е достатъчна. Светът, в който живеем ни прави егоисти. Трудно ни е да се поставим на мястото на тези хора. Обществото не е подготвено да помогне на хората с депресия. А те изискват малко внимание и състрадателност. Нашата усмивка и блага дума могат да спасят нечий живот. Могат да придадат друг свят в сивото ежедневие на тези хора. Никой не е застрахован, защото утре това може да сме ние!

Как да покажем подкрепа и разбиране към наш близък, страдащ от депресия, може да бъде объркващо и дори отчайващо.

33786421_1967585319931925_3011925870215430144_o
Сякаш вървите върху тънък лед, който всеки момент може да пропукате. Затова предпочитате да си мълчите.
Да, но това е грешен избор.
Депресията е заболяване, което може да разруши много връзки, затова вашата подкрепа е от голямо значение. Хубавото е, че може да се научите как да бъдете полезни и съпричастни.
Дори да мълчите, бъдете там.
Позволете на близкия си да поплаче на рамото ви, дръжте му ръката и му повтаряйте колко е важен за вас.
Някои хора не са силни в думите.
Но пък искат някак да помогнат на своя приятел. Достатъчно е да направят някакъв малък жест от рода на това, да изпратят картичка или да му сготвят любимия шоколадов сладкиш, или да оставят някакво съобщение. Защото именно тези жестове разкриват обич, любов и желание за съпричастност към другия.
В никакъв случай не съдете човек или позволявате да го критикувате.
„Престани да се държиш така или си тръгвам!”
Един пример за разбиранията на някои хора за това, как трябва да се отнасят към човек с депресия включват сурово отношение, поставяне на ултиматуми , нетърпеливост, преминаване на граници, мълчаливо наказание, коравосърдечност. Но това е също толкова болезнено, вредящо и нараняващо, колкото да игнорирате и отблъснете някой, който страда от рак.
Избягвайте изказвания от рода на „Твърде обидчив си.” или „Защо позволяваш на най-малкото нещо да те разстрои?”
По този начин вие засрамвате страдащия човек. Той няма просто слаба черта от характера, той се бори със заболяване.
Всеки път, когато обичан от нас човек се бори с някакъв проблем..ние се опитваме да помогнем като му дадем съвет. В случая с хората, страдащи от депресия, това не е подходящо. Постарайте се да го попитате първо от какво има нужда, какво би го накарало да се почувства по-добре. Така той ще потърси помощ и ще бъде по-склонен да я приеме.
Не правете сравнения от сорта и поставяйки в този момент вас самите…“А на мен знаеш ли какво ми е…“
Не в този момент е нужно да му казвате и изтъквате на вас какво ви е. Освен да го затворите още повече, да го накарате да се почувства засрамен, виновен или неразбран..и омаловажен, друго няма да постигнете. Ако вие имате наистина нужда от помощ, изберете подходящото време и начин също да я потърсите и поискате, но не и в момент, в който вече са протегнали ръка към вас за помощ.
Не използвайте изрази от типа: „Ти трябва да промениш нещо..“, „Ти сам трябва да се оправяш..“..“..ти нищо не правиш“.
За тях всеки ден е борба, ежедневна дори и от къде сте толкова сигурни, че нищо не правят. Какво се очаква от тях да изкачат планина, за да им кажете, че нещо правят?! Понякога тази борба отнема месеци, години, но използвайки такива изрази не ги подкрепяте в тази борба, напротив сривате ги още повече, че са победени и неподкрепени каквито и усилия да полагат. Използвайте лични изрази, изказвайте се от ваше и единствено лице, припомняйте и напомняйте хубавите им качества, просто така.  Покажете, че сте до тях, зад гърба им. А не поредния анализатор срещу тях.
Информирайте се колкото се може повече по въпроса за това заболяване.
Така ще избегнете всички от горепосочените грешни стъпки, ще е по-лесно да откриете, ако някой ваш близък има такъв проблем, и ще знаете как да му помогнете.
Търпението е в основата на всичко.
Така показвате, че за вас няма значение колко време ще му отнеме, докато се възстанови и че ще бъдете до него докогато трябва. С такова търпение идва и надеждата, а когато имаш депресия, най-трудно е да се почувстваш обнадежден.
Истинското чувство на депресия може да те накара да мислиш, че да си отнемеш живота е единственият изход, както и че другите ще са по-добре без теб.

Вниманието лекува, не непоисканите съвети

33674972_1731906726900974_2640597493317894144_o
Непоисканите съвети увеличават страха!
Страдащите искат само присъствие!
Затова нека го кажа така – човешката душа не иска да бъде съветвана, поправяна или спасявана. Тя иска единствено да бъде чута, видяна и придружавана, и то такава, каквато е. Когато ние извършим този вид дълбок поклон пред душата на страдащия човек, нашето уважение подсилва неговата способност за лечение и това е единственият начин, по който може да му се помогне.
Наблюдаването и присъствието отнемат време и търпение, което не ни достига, особено в случаи на страдание. Ние искаме да „поправим“ другия и след това да си тръгнем с усещането, че сме направили най-доброто.
По време на депресията ми се появи един приятел, който наистина помогна. Той идваше всеки ден вкъщи, сядаше до мен и масажираше краката ми, без да казва нищо. Но самото действие, с което се чувствах свързан с друг човек, облекчи ужасното ми чувство на изолираност. Той не се страхуваше да ме придружава в моето страдание и ми помогна да надмогна страха си. Той просто присъстваше по същия начин, както е необходимо да се присъства до леглото на умиращ човек.
Именно в такива моменти се научаваме, че не можем да „поправим“ или „спасяваме“ страдащите. Но имаме нещо по-добро – способността ни да присъстваме лично, да оказваме внимание, с което каним душата на другия да се появи и излекува.
Затова не давайте съвети освен ако някой не ги иска. Вместо това, присъствайте изцяло, слушайте и задавайте такива въпроси, които ще позволят на другия да изрази повече от истината си, каквато и да е тя.

Какво разрушава жената?

1. Прекалена социална активност
Социалната активност за жената е практически винаги опит да компенсира недостига на любов. По-полезно е за жената да намери работа, която ще ѝ позволи да си почива от семейните задължения, да разшири кръга си за позитивно общуване, т.е. работа за душата.

2. Суета
Суетата и удовлетворението са несъвместими неща. Суетата създава напрежение, както в тялото, така и в ума, в емоционалното състояние на жената. Поради суетата страдат нервната и хормоналната системи.

3. Работа, не носеща 24831291_2048515015367970_944051814904470911_o.jpgудоволствие
Една от ключовите женски грешки е да се занимават с неща, които не им харесват. Защо? В този случай, жената е принудена да се насилва. Дори да е женска работа, но отнема много време – тогава разпилява енергията ѝ. Ако работата не харесва на жената, ако всяка сутрин се насилва да отиде на работа, значи, пилее своята женственост.

4. Невнимание към собственото тяло
Жената много често преживява събитията чрез тялото си, чрез усещанията му. Напрегнатото тяло не добавя щастие. За жената е свято задължението да се грижи за тялото си.

5. Емоционален застой
Ако самата жена или обкръжението ѝ, ѝ забраняват да изразява емоции, това може да стане причина за депресия. Жените понякога си въобразяват, че имат право само на положителни емоции. Това е неправилно, вие не сте роботи.
Хубаво е, ако до жената има човек, с когото може да проявява всякакви емоции. Мъжете много често сами провокират истерия, когато не слушат жената, не ѝ позволяват да изразява емоциите си, преди да е стигнала до точката на кипене.

6. Привързаност към резултата
Когато жената се вкопчва в резултата и мисли: „Ако не се случи, ще съм зле“. Мъдрата жена е доволна от това, което има. Когато е удовлетворена, живота я дарява с много повече процъфтяване. Това е следствие психологията на изобилието.
Когато жената се привързва към наслаждение и започва да страда от липсата му – или в нея се развива мислене за дефицит, което предизвиква негативни чувства, такива като завистта, раздразнението, гнева. Всичко това разрушава женската психика.

7. Механичен живот
Стереотипният живот, по принцип, както при всички, които знаят, как трябва да бъде, както са я учили – убива в жената творческото начало. Жената влага любов във всичко, което прави. А любовта е спонтанна и искрометна по своята природа.

8. Жалби
Жалбите винаги са опит да избегне отговорност. Много е лесно да се прехвърли отговорността на някого, да го направи виновен за проблемите си. За жената е полезно да изговаря усещанията си и да моли за помощ.

Превод: Йосиф Йоргов

Защо съвременните връзки се разпадат толкова лесно

24174521_1128891780585648_3367613145585460401_n.jpgЗащо връзките в наши дни са нещо толкова трудно постижимо? Защо се проваляме в любовта, въпреки че се стараем толкова много? Защо хората изведнъж са станали толкова неумели в изграждането на трайни връзки? Забравили ли сме как да обичаме? Или, още по-зле, забравили ли сме какво е любовта?

Не сме готови. Не сме готови за жертвите, за компромисите, за безусловната любов. Не сме готови да вложим всичко от себе си, което е необходимо, за да проработи една връзка. Искаме всичко да ни е лесно. Ние сме отказващите се. Единственото, което е нужно, е едно препятствие, за да захвърлим всичко. Не оставяме любовта ни да израсне, отказваме се от нея преди това.

Не любовта търсим, а вълнението и тръпката в живота.

Искаме някой, с който да гледаме филми и да ходим на партита, а не някой, който ни разбира дори и в абсолютно мълчание.

Прекарваме време заедно, но не трупаме спомени. Не искаме скучния живот. Не искаме партньор за цял живот, а само някой, който да може да ни накара да се чувстваме живи в момента, в този миг.

Когато вълнението отмине, откриваме, че никой никога не ни е подготвял за скучните неща.

Не вярваме в красотата на рутината, защото сме твърде заслепени от тръпката на приключението.

Потапяме се в незначителните събития на градския живот, не оставяйки място за любов.

Ние нямаме време да обичаме, нямаме търпението да се занимаваме с връзки.

Твърде сме заети да преследваме материалистични мечти – и няма размах в любовта. Връзките са само удобство.

Търсим незабавно удовлетворение във всичко, което правим – в нещата, които публикуваме онлайн, в кариерите, които избираме, в хората, в които се влюбваме.

Искаме зрялостта на връзката, която идва с времето, емоционалната връзка, която се изгражда с години, усещането за принадлежност, когато почти не познаваме другия човек. Очевидно нищо не заслужава нашето време и търпение – дори любовта.

Бихме предпочели да прекараме по час със 100 души, пред това да прекараме ден с един-единствен.

Вярваме, че имаме „опции“ и „алтернативи“. Ние сме „социални“ хора. Вярваме повече в срещите с хора, отколкото в опознаването им. И сме алчни. Искаме да имаме всичко.

Навлизаме във връзки при най-малко привличане и се оттегляме в момента, в който открием някой по-добър.

Не искаме да изваждаме на бял свят най-доброто в един конкретен човек. Искаме той да е перфектен. Излизаме с много хора, но рядко даваме на който и да е от тях реален шанс. Разочаровани сме от всички.

Технологиите ни сближиха – дотолкова, че ни е трудно да дишаме.

Физическото ни присъствие е заменено от текстови съобщения, гласови съобщения, снапчатове и видеоразговори. Не изпитваме вече потребност да прекарваме време заедно. И без това вече сме преситени от другите.

Не е останало нищо, за което да говорим.

Ние сме генерация на „скиталци“, които не остават на едно място за твърде дълго.

Всички изпитват фобия от обвързване. Вярваме, че не сме създадени за връзки. Не искаме да улягаме.

Дори мисълта за това е плашеща. Не можем да си представим да прекараме остатъка от живота си с един-единствен човек.

Отиваме си.

Презираме постоянството като някакво социално зло. Обичаме да вярваме, че сме „различни“ от останалите. Обичаме да вярваме, че не се побираме в социалните норми.

Ние сме генерация, която се самоопределя като „сексуално освободена“.

Разграничаваме секса от любовта, или поне така си мислим. Ние сме генерацията „забивка-скъсване“.

Първо правим секс и после решаваме дали искаме да обичаме някого. Сексът идва лесно, лоялността – не.

Да легнеш с някого е станало новото напиване. Правиш го, не защото обичаш другия, а защото искаш да се почувстваш добре.

Това просто е временното задоволяване, от което имаме нужда. Сексът извън връзките вече не е табу.

Връзките вече не са толкова прости. Има отворени връзки, приятелства с екстри, неангажиращи забивки, секс за една нощ, необвързващо чукане – оставили сме твърде малко ексклузивност за любовта в нашия живот.

Ние сме практичното поколение, което разчита само на логиката.

Вече не знаем как да обичаме лудо, до безумие. Не бихме се качили на самолета до далечни земи само за да видим някой, който обичаме. Късаме, защото… разстоянието е твърде много.

Твърде сме здравомислещи за любовта. Твърде здравомислещи за собственото си благо.

Ние сме боязливото поколение – боим се от това да се влюбим, боим се да се обвържем, боим се да не паднем, боим се да не бъдем наранени, боим се да не ни разбият сърцето.

Не допускаме никого, нито правим стъпката да обичаме някого безусловно. Бродим зад стени, които сами сме построили, търсейки любовта и бягайки в мига, в който наистина я открием.

Изведнъж „не можем да се справим с това“. Не искаме да бъдем уязвими. Не искаме да разкриваме душата си пред никого.

Твърде сме предпазливи.

Дори вече не ценим връзките.

Не удържаме най-прекрасните хора, защото има „още много риба в морето“. Не ги считаме вече за нещо свято.

Няма нищо, което да не можем да завладеем в този свят, но сме несръчни в играта на любовта – най-основният от човешките инстинкти.

А казват, че това било еволюция.

 

Анкуш Бахугуна

Ти не можеш да спасиш никого

13895557_1240446345975436_5376128207478048273_n.jpg~ За онези… ~ Спасителите ~ … които искат винаги да спасят всички… но пропускат себе си… ~
Ти не можеш да спасиш всички..Ти не можеш да спасиш целия свят..

Ти не можеш да спасиш никого. Можеш да бъдеш с някой, можеш да споделиш състоянието си, да му предложиш благоразумието си, покоя си. Можеш дори да му предложиш да вървите заедно по твоя път, да споделиш вижданията си.

Но, ти не можеш да премахнеш болката му.

Не можеш да извървиш неговия път вместо него. Не можеш да му дадеш подходящите или правилните отговори, които той е в състояние да възприеме веднага.

Ще му се наложи да намери своите отговори, да зададе своите въпроси, да се сприятели със своята неувереност. Ще се наложи да направи своите грешки, да почувства мъката си, да научи личните си уроци.

Ако той, наистина иска да бъде в равновесие, ще му се наложи да се довери на пътя, който го води към изцелението, и по който, вървейки напред, му се разкрива крачка след крачка.

Ти не можеш да го излекуваш. Не можеш да разсееш страха му, гнева му, чувството му, че е безпомощен. Не можеш да го спасиш… не можеш да промениш нищо. Ако го притискаш силно, той може да се отклони от своя уникален път. Може би твоят път не е неговия.

Ти не си причинил болката му.

Може би си направил нещо или не си направил нещо, казал си нещо или не си казал нищо и по този начин си докоснал болката, която е била в него. Но ти не си я създал и не си виновен за нищо, даже и да те обвиняват в това. Да, ти можеш да поемеш отговорността за думите и постъпките си.

Можеш да съжаляваш за миналото си, но ти не можеш да изтриеш или да измениш, това, което вече е станало, не можеш да контролираш бъдещето.

Всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш с него тук и сега – на твоето единствено силно място. Ти не си отговорен за неговото щастие, а той не е отговорен за твоето.

Твоето щастие не може да дойде отвън.

Ако е така, то това е зависимо, крехко щастие, което бързо ще се превърне в тъга. После ще попаднеш в мрежата на обвиненията и на чувството за вина, съжаление и осъждане. Твоето щастие е свързано с присъствието ти, с дишането ти, с тялото, със земята.

Твоето щастие не е нещо незначително и не може да бъде премахнато чрез страха, гнева и дори срама. Щастието ти не е състояние, не е преходна опитност или преживяване, и не е чувство, което могат да ти дадат другите.

Твоето щастие е безкрайно, всемогъщо, вездесъщо, в едно неограничавано от сърцето пространство, където радостта и тъгата, блаженството и мъката, увереността и съмнението, самотата и единението, дори страхът и силното желание, могат да се редуват, тъй както дъждовното и слънчевото време в безкрайността на небесния простор.

Ти не можеш да спасиш никой.

Самият ти не можеш да бъдеш спасен, ако търсиш спасение. Няма го „този“, който трябва да бъде спасен, който е изгубен, който да бъде защитен, който да бъде „направен“ идеален или идеално щастлив.

Освободи всеки невъзможен идеал. Ти си прекрасен в своето несъвършенство, възмутително идеален в своите съмнения, прекрасен дори в това, че не си способен да обичаш. Всички тези твои части са даденост, всички те са част от цялото, а ти никога не си бил по-малък от цялото.

Ти дишаш и знаеш, че си жив.

Имаш право да съществуваш, да чувстваш това, което чувстваш, да мислиш това, което мислиш. Имаш право на радостта си, имаш право на скръбта си. Имаш право и на съмненията си. Имаш право да вървиш по собствения си път. Имаш право да бъдеш прав и да не си прав, имаш право на това огромно щастие, което си познавал, когато си бил малък.

Ти дишаш и си неделим от жизнената сила, която дава живот на всичко, която познава себе си като единство от всички същества, вижда себе си във всеки един момент на това невероятно изключително битие.

Твоето Аз не е свързано с това, което другите мислят за теб.

То е свързано с луната, с безкрайния Kосмос, с кометите, които се носят в неизвестна посока, с чувството ти, че времето не съществува, с влюбването ти в самотата… и с тази неизразима благодарност преди всеки нов изгрев, непредвидим, но даден…

Джеф Фостър

Защо физическия допир е толкова важен?!

 

„Твърде често ние подценяваме силата на докосването, усмивката, милата дума, изслушването, искреният комплимент, мъничкият жест на грижа, всички от които имат потенциала да преобърнат живота ни…“

Физическият контакт притежава сила, която е неоспорима, макар и често да не му отдаваме нужната важност в ежедневието си. То ни носи лекота, спокойствие, грижа, свързване с другите и любов. Ние постепенно се учим да се доверяваме “да бъдем докосвани”, както и да се осмеляваме „да докосваме”. Усещането за физически контакт ни носи усещане за емоционална и физическа подкрепа и най-важното, държи фокуса ни в настоящия момент, прави ни цялостно присъстващи с човека до нас в момента на докосване. Забележете, че когато се отпуснете в нечия прегръдка с доверие, сякаш за момент всички останали мисли и задачи изчезват. Вие се потапяте в една тиха сърдечна медитация, в която сте изцяло присъстващи. Сърдечната ви чакра може би ще се напълни с топла енергия и самото усещане, че сте свързани с някой друг ще ви донесе усещането за вътрешен мир.

Какъв е смисълът на ДОКОСВАНЕТО в нашия живот?

21743135_10155077861354117_2805424859063291871_nСамият допир е ключов за чувството ни за безопасност и присъединеност в света. Кожата е орган на Първа чакра и отговаря на чувството ни за сигурност, оцеляването и нашите основни нужди. Колкото повече ни докосват по приемащ начин, потребността ни от позитивен социален контакт се удовлетворява и това естествено води след себе си до усещане за безопасност и приетост.

Ние започваме да получаваме тактилни сигнали още преди раждането си чрез вибрациите на майчиното сърце, които се отразяват на амниотичната течност. Точно тези леки докосвания имат решаваща роля във взаимоотношенията родител-дете още от самото зараждане на живота. Докосването е най-важният канал за комуникация за детето с обгрижващите го. То провокира изграждането на привързаност и може да сигнализира „сигурност”, носещо посланието „Ти си в безопасност. Аз съм тук.” Но може и да сигнализира точно обратното. Ако като деца сме свързали докосването с усещане за „сигурност”, най-вероятно като възрастни няма да имаме проблем да докосваме и да се доверяваме. Но не е такъв случаят ако посланието, което сме впечатали в себе си е за заплаха и тревога. Тогава като възрастни най-вероятно ще избягваме физическия контакт, ще създаваме една предпазна защитна стена между нас и другите, което ще доведе до трудности в изграждането и поддържането на връзките ни.

Защо ДОКОСВАНЕТО е изключително важно?

1. Докосването прави агресията излишна. Колкото по-малко човек е бил докосван като дете, толкова повече агресия изразява като възрастен.Толкова по – малко тревожен и депресивен. Агресията е символично средство за свързване, само че с обратен знак. Ако не съм научен да се свързвам по друг начин или дълбоко в себе си свързвам докосването с болка, аз съм неудовлетворен, гневен, неумел и тук идва агресията, която е отчаян апел за докосване с обич.

Изследвания върху детското развитие показват, че отсъствието на физически контакт или при физическо малтретиране способността ни за свързване чрез физически контакт е поначало увредена, поради негативните смисли, които влагаме в акта на докосване. Но това е поправимо. С достатъчно грижа и любов към себе си, понякога с помощта на психотерапевт и желание за промяна, се изгражда нов модел за света и старите концепции се трансформират в нови и далеч по-удовлетворяващи.

2. Докосването изгражда ДОВЕРИЕ между хората. Или казано с други думи, помага за свързването на хората и поддържането на връзките помежду им. Физическият контакт активира орбитофронталния кортекс в мозъка, отговорен за усещането за награда и състрадание. Дори обикновеното докосване предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, наричан още хормон на привързаността. По нашата кожа има множество рецептори, които са свързани с нашия емоционален отговор.

3. Докосване в моменти на криза.21616523_10210249157495713_6825440525077248760_n.jpg

Физическият контакт и по-скоро „държането в прегръдка” може да осигури усещане за безопасност и комфорт на наш близък, независимо дали е дете или възрастен, когато е в криза. Кризата е момент, в които всички наши защити за момент се срутват и ние се чувстваме малко или много като беззащитни деца, чиито основи са разклатени. Държането в прегръдка е терапевтично средство, чрез което се внушава усещане за стабилност, защото какво по-успокояващо от това да бъдеш буквално държан от друго човешко същество.

20800160_1199039520200018_8868569614778902898_n.jpg4. Социални ползи.
някои автори говорят за „икономически ползи” от докосването, например физическият контакт сигнализира за безопасност и доверие. Най-обикновеното топло докосване успокоява кардиоваскуларния стрес и активира т.н. нервус вагус, за който се твърди че е пряко свързан с емпатичния отговор.

5.Докосването е свързано с имунния отговор.
Физическият контакт наистина може да намали заболяваемостта. Прегръдките подсилват имунната ни система. Нежният натиск, оказван на гръдната кост предизвиква енергиен обмен и активизира Сърдечната ни чакра. Това от своя страна стимулира тимусната жлеза, която регулира и балансира продукцията на бели кръвни телца в тялото, което всъщност ни предпазва от разболяване.

6. Докосването и работният колектив.
Физическият контакт създава чувство за свързаност във всеки колектив. Здрависването или прегръдката предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, което увеличава шанса комуникацията да се развие приятелски и да се създаде доверие, макар и да не познавате отсрещния човек. Това спомага бизнес срещата да се развие благоприятно за вас. От друга страна докосването между колеги увеличава сплотеността на колектива и мотивацията към общата задача.

20953017_10210064372636207_3476269166056647260_n.jpg7. Докосване и не-сексуална интимност.
За съжаление много от нас свързват докосването единствено със сексуалната интимност и любовния партньор. Това поставя бариери и стени между хората и много обърквания по отношение на невербалната комуникация, защото често чисто човешкото докосване може да бъде разтълкувано като сексуален намек.
Това зависи повече от нашите собствени нагласи и очаквания, но възприемайки докосването по този начин ние се лишаваме от множеството му лечебни ползи. Човешкият контакт има изключително влияние върху нашите емоции, здраве и усещане за свързаност с другите и това далеч надхвърля особеностите на сексуалната интимност.

8. Докосването и обучението.18835883_458648227807219_4774550968005312123_n.jpg
Физическият контакт създава по-добра ангажираност на учениците по отношение на учебния процес. Например, когато учител прецени да потупа ученик по рамото, това окуражава изключително неговата мотивация за учене и постижения най-вече чрез усещането за приетост и валидизация.

9. Докосването и цялостното усещане за щастие.
Да бъдеш докоснат и да докоснеш са основни човешки нужди, не случайно много хора се обръщат към професионалисти като масажисти, хиропрактици, и т.н. и по заобиколен начин си набавят това докосване, за което тялото им жадува.

10. Докосването и любовта към живота.
Докосването освен с усещането за базово доверие е свързано и със способността ни да отворим сърцето си за любовта без условия и взаимозависимости. Да приемаме себе си и другите през очите на любовта означава да се докоснем до смисъла на самото ни съществуване.

Защо ДОКОСВАНЕТО е толкова важно в Контактната йога?12038496_575131575976839_5893908429397216295_n

Докосването е основното различие между Контактната и идивидуалната йога практика. Именно чрез физическият контакт практиката ни помага да намерим финия баланс в отношенията си с другите и да преживеем откровено процеса на изграждане на доверие, емпатия и чиста човешка интимност. В нашия йога партньор ние виждаме огледало, физическо присъствие, което ни връща към настоящия момент, но също така и ни потапя дълбоко в самите нас. Контактната йога е изкуство, което ни връща към ценността на присъединяването и споделянето с другите. Практикувайки ние ставаме по-автентични и по-свързани със света около нас. Самото докосване между партньорите в Контактната йога „отваря” като цвете доверието към хората и към живота като цяло.

Бъдете усмихнати и докосващи!

11193426_832849863472711_6639376487099613725_n.jpg
автор: Екатерина Кьосева