Когато опитваме да утешим близките си допускаме 5 основни грешки

20476580_1378414328943505_2160646201310545503_nЗа огромно мое съжаление от няколко дни покрай мен се завъртя низ от неприятни, неудобни, нараняващи и откровено трагични събития, в които хора страдат и се нуждаят от подкрепа. Тъй като невинаги човек трябва да се намесва, непоканен в чуждите терзания, се оказах в позиция да наблюдавам как близки и познати предлагат наличното им късче утеха на страдащия (по начина, който умеят или считат за уместен).

Понякога тези действия бяха високо ефективни и подпираха разклатеното настроение, някак закрепяйки емоционалността, преди да се е сринала. В други случаи високоинтелигентни, социализирани хора изпускаха напълно неадекватни реплики, които не само не подобряваха ситуацията, а дори я вгорчаваха допълнително.
По този повод реших, че е разумно да изброя 5-те основни грешки, правени, докато се опитваме да утешим някого.

Не наблюдаваме и правим предположения

Липсата на наблюдателност не е порок и не може да бъде осъждана, но нежеланието да обърнем истинско внимание на тези, които са важни в живота ни, спокойно може да се нарече една от грешките, разбиващи най-много отношения. Когато около нас се появи човек с тревожен израз, неадекватни движения, насълзени очи или „дръпнато поведение“, ние какво правим?
Най-популярните варианти са простичко да попитаме „как си?“(без да използваме сетивата си, за да регистрираме всички фактори на състоянието) и да го оставим, предполагайки, че така „ще му мине“.
Страданието е едно то нещата, които човечеството е превърнало в изкуство. Ние сме намерили начин да се крием от хората, заривайки се в собствената си болка, въпреки, че те са тези, които могат да я намалят. Ние отхвърляме (хора и помощ) в моментите си на нужда, потиснати от гордост и други криворазбрани чувства. Ние преекспонираме инстинкта да изглеждаме заплашителни, щом се чувстваме слаби, до степен, в която пъдим от себе си подкрепата, за която копнеем.
Всеки от нас е преминал през тези терзания и може пред себе си да признае дали околните са били адекватни на състоянието му. Това води до въпроса дали самите ние не допускаме подобни грешки?
За да е адекватна реакцията ни , трябва да съберем възможно най-много информация за състоянието на страдащия. След това да попитаме, дали това, което разбираме е правилно, вместо да предполагаме (защото най-често предположенията се разминават с реалността).

Подхождаме еднакво

Личните проблеми на хората са различни и варират както по капацитет така и по характер. Не е разбираемо защо част от нас използват „вездесъщата стратегия“ на инструктиращите думи. „Не плачи!“ и „успокой се“ са най-неефективните реплики, които може да чуете в подобен момент. Те могат да предизвикат, освен усещане за отблъскване и такова за унижение (сякаш подчертавайки, че демонстрацията на слабост е лоша), а в някой случаи и гняв.

Аз лично побеснявам, когато съм разстроен и някой ми каже да се успокоя, а вие?

Ако все пак имате нужда от реплика, намаляваща потока от сълзи , то „всичко ще е наред“ и производните са едни от най-използваните, въпреки че са с недоказана успеваемост.

20637944_10209936335995371_6342917079668179985_n.jpgОтбягваме физически контакт

Има случаи, в които не е прието да докосваме хората и е естествено да полагаме старание да не нарушаваме приетите норми. Но няма нищо по-естествено от това майка да прегърне детето си, когато то плаче и действието само по себе си е успокояващо за повечето хора. Прегръдката, освен че създава усещане за защита у човека, събуждайки спомена за закрилящата майка, дава физическо отражение. Тя е едно от нещата, които карат хипофизата да отделя окситоцина, нагърбил се ролята да потушава негативните емоции или ако не му стигат силите, поне да намаля влиянието им.

Дори да не можем да си позволим да гушнем страдащия човек, както психолозите не прегръщат пациентите си, не е проблем да покажем с физически контакт подкрепата си. И държане за ръка може да окаже влияние над желанието на индивида да се изолира от околните и да страда самотно в ъгъла на стаята или в ума си.

Омаловажаваме

Случва се сълзи да бликнат „за глупости“ и не можем да отречем, че това не е повод за дълбоко съчувствие и подкрепа, но ако все пак сте започнали да демонстрирате такива, не е разумно и от помощ да омаловажавате случилото се.

Репликите „нищо не е станало“, „ кой е той/тя да те критикува“ и „е, голяма работа“ не са препоръчителни. Ако мислите, че нищо чак толкова сериозно не се е случило, то попитайте страдащия, какво ще се промени след събитието. Това едновременно може да накара него да се успокои и да ви информира за евентуални бъдещи усложнения.
Нерядко при случаи на негативни емоции при отхвърляне (обида, уволнение и различните му производни) „утешителите“ влизат в роля на псевдо-защитници. Да, лицето извършило отхвърлянето може и да не е добър, умен, мил човек. Но това, че той не е такъв и вие го подчертавате, не прави ситуацията по-розова. Истинска подкрепата към другиго значи съчувствие и разбиране, намаляващи усещането, че бремето е непосилно. При отхвърляне най-елементарната подкрепа е показване на пълно приемане.

„Безчувствени сме „

Близък човек страда по някаква причина, да реагираме напълно студено на състоянието му е един от най-явните откази да сме му в помощ. Не – вие не постъпвате по-добре, като пренебрегвате болката му! Не – когато остане сам няма да му мине по бързо! Не – няма причина да го е срам, че е разстроен!
Основното нещо при човешката социалност е емпатията, тя е начинът ние да изграждаме стабилни взаимоотношения и пътят към умножаване на щастието и минимизиране на нещастията. Ако любим човек страда и ние не сме съпричастни с нещастието му, пое20139846_1872009516452484_4860271190112954169_nмайки част от теглото, ще има ли той причини да споделя щастието си с нас?

Понякога прегръдка и заявление, че съчувстваме са най-голямата помощ, която получаваме.
Друг път са най-малкото, което да дадем.
Колко ли струва утехата?

Автор: Станислава Тонева

 

Този свят е тотално побъркан!

18447311_10203124857918896_3156649111210618290_n.jpgТози свят е тотално побъркан!
Като в някакъв зъл маскарад
всеки крие под лъскава външност
наранена и болна душа.
Самотата е новата чума!
Егоизмът е новият Бог!
Виртуално живеем, чрез думи,
и градим си измислен живот!
Телефони заместват таланти!
Фейсбук чатене вместо кафе,
споделено със близки приятели
във кварталното кафене!
Секс на крак, връзки без отношения,
брак по сметка, приятелства в брой,
силиконово-ботоксна мания
кухи мускули и си герой!
И защото не съм като другите
си живея в различен, мой свят,
в който вяра и нежност изпълват ме
и обичана обич плодя!
И се моля дано отрезвеят
всичките упоени души,

 да прогледнат и да заживеят
със стремежа да станат Добри!

Даниела Капинчева

Ако някъде, някой страда заради теб…

16991736_629812470544509_4908489791054380066_o.jpgАко някъде, някой страда заради теб, чувства се зле заради теб и му е тежко по твоя вина.. Значи не си добър човек. Не живееш живота си правилно.
Да живееш правилно и последователно означава, никой никъде да не страда заради теб, никого да не нараняваш – нито с думи, нито с дела. С ничие доверие да не преиграваш.. И винаги да говориш онова което мислиш, без да даваш обещания, които не си сигурен че ще изпълниш.. А дадеш ли такива, винаги да ги изпълняваш..!
Правилния живот се гради върху това да живееш, без да вредиш!

БЪДИ ТЪРПЕЛИВ СЪС СИЛНАТА ЖЕНА, ЗАСЛУЖАВА СИ!

13659171_1231054073585057_697805893843283565_n.jpgДа, тя е силна. Нейната сила е родена от срещата със страха, с болката в сърцето, с предизвикателствата и безбройните пречки по пътя й. Сила, пробудена когато тя е намерила своя собствен път през бурите. Тази сила градена през цял един живот  се е превърнала в нещо определящо за нея – качество, което другите виждат и на което се възхищават. Качество, но в същото време и защитен механизъм, средство за оцеляване.

Но не всеки намира тази вътрешна сила и не всяка жена избира силата за свое средство. Други жени тръгват в различни посоки, избират си различни средства и понякога си позволяват да се пречупят през своето пътешествие. Тези другите жени е и тя самата. Защото тя е силна, но в тази сила има слабост. Нейната сила се е родила от всички парченца, на които е била натрошена. Зад маската на силата се крият още маски – маска на страх и съмнение, уязвимост и болка, несигурност и безнадеждност .

Силната жена не винаги иска да бъде силна. Това е тежко за носене бреме през продължително време. От тази сила произтичат очаквания, както вътрешни, така и от света около нея.

ЗНАЙ, ЧЕ ПОНЯКОГА ТЯ ПРОСТО ТЪРСИ ЗАЩИТЕНО МЯСТО, В КОЕТО ДА СЕ ПОДСЛОНИ. МЯСТО, КЪДЕТО ПРОСТО ДА ОСТАВИ ВСИЧКО, БЕЗ ДА Я ОСЪЖДАТ, БЕЗ ДА Й СЕ КАЗВА , ЧЕ ИМА НУЖДА ДА СЕ ПОПРАВИ . БЕЗ ДА Я ПИТАТ , КАКВО НЕ Е НАРЕД . БЕЗ ДА БЪДЕ УПРЕКВАНА ИЛИ ГЛЕДАНА ОТВИСОКО. БЕЗ ДА Я КАРАТ ДА СЕ ЧУВСТВА, СЯКАШ СЕ Е ПРОВАЛИЛА, ПРОСТО ЗАЩОТО Е ПРОЯВИЛА ДРУГА СТРАНА ОТ СЕБЕ СИ .

 Бъди нежен с тази жена.

 ТЯ Е ИЗРАЗХОДИЛА ТОЛКОВА МНОГО ВРЕМЕ И ЕНЕРГИЯ В УСИЛИЕ ДА СЕ ИЗПРАВИ НА КРАКА, ДА СЕ ИЗВАДИ САМА ОТ ДУПКАТА И ДА СИ ПОМОГНЕ , ЧЕ ПОНЯКОГА Е ПРОСТО ИЗТОЩЕНА. ПОНЯКОГА СЕ ЧУВСТВА СЛАБА . САМОТНА, ИЗХАБЕНА. ТОЛКОВА Е СВИКНАЛА ДА НОСИ МАСКАТА НА СИЛНА ЖЕНА, ДА СЕ СТЯГА И ДА СЕ НАСИЛВА ДА ВЪРВИ НАПРЕД, ЧЕ НА НЕЯ Й КОСТВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСИЛИЕ ПРОСТО ДА СЕ ОТПУСНЕ И ДА СВАЛИ ГАРДА.

Да брани сърцето си и да е устойчива се е превърнало в нейна същинска природа, затова тя често дори не осъзнава, че всъщност иска и има нужда просто да остави всичко, да излезе от ситуацията и да се предаде.

Надига се вътрешна битка: “Аз имам нужда да бъда силна, страх ме е да бъда слаба! Какво ще се случи ако позволя на някого да се доближи? Какво ще си помислят хората, ако помоля някого за помощ или си позволя да си тръгна или да си почина?”. Умът на силната жена е обладан от тези демони, затова тя се принуждава да бъде силна.

Да се отвориш за уязвимостта и несигурността изисква нов вид сила – такава сила, която изисква да допуснеш другите до себе си. Да свалиш защитните стени и да си позволиш да бъдеш истинска- за силната жена това всъщност означава да се изправи очи в очи с демоните ,вместо да изгражда стени около себе си, за да ги държи навън.

БЪДИ ТЪРПЕЛИВ СЪС СИЛНАТА ЖЕНА, КОЯТО ПРЕСИЧА ПЪТЯ ТИ. НЕ Е ЛЕСНО ДА Я ОБИЧАШ, НО ОПРЕДЕЛЕНО СИ ЗАСЛУЖАВА УСИЛИЕТО. ТАЗИ СИЛНА ЖЕНА ЩЕ ТЕ ОБИЧА НЕУДЪРЖИМО, ВЯРНО И НЕПОКОЛЕБИМО. ПОЗВОЛИ Й ДА СЕ ОТПУСНЕ И СЕ ПОГРИЖИ ДА Я ПРЕГЪРНЕШ НЕЖНО, КОГАТО ГО НАПРАВИ.

 

Чрез Митко Марашев

Сълзите…

Tears Cropped„Cълзитe ca ecтecтвeния ĸлaпaн нa тялoтo зa ocвoбoждaвaнe нa cтpec, тъгa, гняв, тpeвoжнocт и нeyдoвлeтвopeнocт. Cълзитe мoгaт дa ce пoявят и oт paдocт, ĸoгaтo нaпpимep ви ce poди дeтe или дpyгo мнoгo щacтливo cъбитиe. Имa и cълзи нa oблeĸчeниe, ĸoгaтo нaпpимep чoвeĸ пpeoдoлee няĸaĸвo гoлямo пpeдизвиĸaтeлcтвo. Koгaтo чoвeĸ плaчe, тoй ce чyвcтвa пpeчиcтeн, зaщoтo пo тoзи нaчин ce пpeмaxвaт нacъбpaнитe eмoции и пo тoзи нaчин ce ocвoбoждaвaмe oт cимптoмитe нa cтpec, yмopa и бoлĸa. Зa дa cтe здpaви и ocвoбoдeни oт cтpeca тpябвa дa cи пoплaĸвaтe oт вpeмe нa вpeмe. Kaĸтo зa жeнитe, тaĸa и зa мъжeтe, cълзитe ca пpизнaĸ нa cмeлocт, cилa и aвтeнтичнocт.

Cълзитe ca coлeнa вoдa , ĸoятo cъдъpжa aнтитeлa, ĸoитo ce бopят c пaтoгeннитe миĸpoби. Ocвeн тoвa тe oвлaжнявaт oчитe, пpeмaxвaйĸи пoпaднaли дpaзнитeли и нaмaлявaт xopмoнитe нa cтpeca. Haшитe тeлa пpoизвeждaт тpи видa cълзи: peфлeĸcни, пocтoянни и eмoциoнaлни. Bceĸи вид имa paзлични лeчeбни cвoйcтвa. Haпpимep peфлeĸcнитe cълзи пoмaгaт нa oчитe дa ce изчиcтят oт вpeдни чacтици, ĸoгaтo ca paздpaзнeни oт дим или oтpaбoтeни гaзoвe. Πocтoяннитe cълзи ce пpoизвeждaт нeпpeĸъcнaтo, зa дa пoддъpжaт oчитe ни oвлaжнeни. Te cъдъpжaт eдин xимиĸaл, нapeчeн лизoзим, ĸoйтo имa aнтибaĸтepиaлнo дeйcтвиe и пpeдпaзвa oчитe ни oт инфeĸции. Cълзитe мoгaт дa ce пpидвижвaт и ĸъм нoca, пocpeдcтвoм cлъзния ĸaнaл и пo тoзи нaчин пoддъpжaт нoca ни oвлaжнeн, пpeдпaзвaйĸи гo oт бaĸтepии. Oбиĸнoвeнo cлeд ĸaтo плaчeм дишaнeтo и cъpдeчния pитъм ce зaбaвят и нaвлизaмe в eднo пo-cпoĸoйнo биoлoгичнo и eмoциoнaлнo cъcтoяниe.

Eмoциoнaлнитe cълзи имaт няĸoи cпeциaлни пoлзи зa здpaвeтo. Биoxимиĸът и eĸcпepт пo cълзитe д-p Уилям Фpeй oт мeдицинcĸия цeнтъp Paмcи в Mинeaнaпoлиc e oтĸpил, чe peфлeĸcнитe cълзи зa 98% вoдa, a eмoциoнaлнитe cълзи cъдъpжaт cтpecoви xopмoни, ĸoитo ce oтдeлят oт opгaнизмa, ĸoгaтo плaчeм. Cлeд пoдpoбeн aнaлиз нa eмoциoнaлнитe cълзи д-p Фpeй ycтaнoвявa, чe тe извeждaт oт opгaнизмa xopмoни и тoĸcини, ĸoитo ce нaтpyпвaт в opгaнизмa ни, ĸoгaтo cмe cтpecиpaни. Дoпълнитeлнo пpoвeдeни изcлeдвaния ca ycтaнoвили, чe плaчът cтимyлиpa пpoизвoдcтвoтo нa xopмoнa eндopфин – ecтecтвeнo бoлĸoycпoĸoявaщo cpeдcтвo нa тялoтo. Интepecнoтo e, чe xopaтa cмe eдинcтвeнитe cъщecтвa, ĸoитo oтдeлят eмoциoнaлни cълзи, въпpeĸи чe нaпocлeдъĸ излизaт вce пoвeчe дoĸaзaтeлcтвa, чe cлoнoвeтe и гopилитe cъщo имaт eмoциoнaлни cълзи. Ocтaнaлитe бoзaйници и coлeнoвoднитe ĸpoĸoдили, пpoизвeждaт peфлeĸcни cълзи, ĸoитo имaт зaщитни и oвлaжнявaщи фyнĸции.

Πлaчът ни ĸapa дa ce чyвcтвaмe пo-дoбpe, дopи ĸoгaтo пpoблeмa вce oщe нe e oтcтpaнeн. Ocвeн физичecĸaтa дeтoĸcиĸaция нa тялoтo, eмoциoнaлнитe cълзи лeĸyвaт и cъpцeтo. Зaтoвa нe бивa дa cдъpжaтe cълзитe cи. Mнoгo xopa oбaчe пpaвят тoвa, зaщoтo нe иcĸaт дa изглeждaт cлaби в oчитe нa дpyгитe. Toчнo oбpaтнoтo иcтинcĸи cилнитe мъжe и жeни имaт cилaтa и caмocъзнaниeтo дa плaчaт, винaги ĸoгaтo имaт нyждa.

Oпитaйтe ce дa ce ocвoбoдитe oт ocтapeлитe и нeвepни ĸoнцeпции, чe плaчaт caмo cлaбитe xopa. Дa ce плaчe e дoбpe. Дa ce плaчe, oзнaчaвa здpaвe. Πлaчът eмoциoнaлнo пpoчиcтвa cтpeca и тъгaтa. Πлaчът ни пoмaгa дa пpeoдoлeeм cĸpъбтa, oт зaгyбaтa нa любим чoвeĸ. Cълзитe ни пoмaгaт дa пpeoдoлeeм зaгyбaтa и дa пpoдължим дa живeeм c oтвopeни cъpцa. Aĸo пoтиcĸaмe тeзи cилни чyвcтвa мoжeм дa изпaднeм в cъcтoяниe нa дeпpecия. Зaтoвa нe ce пpитecнявaйтe дa изpaзитe чyвcтвaтa cи пocpeдcтвoм плaч, нeзaвиcимo ĸъдe ce нaмиpaтe. Cълзитe ca блaгocлoвия, a нe нeдocтaтъĸ. Tpябвa дa cмe блaгoдapни нa Бoг, чe ни e дapил c тaзи чyднa дapбa дa плaчeм. Ocтaвeтe cълзитe ви дa тeĸaт, зa дa ви пpeчиcтят oт cтpeca и нeгaтивизмa.“