Като писмо в бутилка…

Като зов към Вселената.. като писмо пуснато в бутилка и хвърлено в далечния океан… Питам се дали ме чува някой, дали пък ме вижда… затворена съм в кутия.. като мида.. но дали някой ще ме открие, ще ме оцени или обикне.. вървя с товар, който ме поваля.. тежи ми.. плаче ми се.. а няма кой да ме чуе.. моля Бог да ме прибере понякога защото душата ми агонизира.. защото понякога имам чувството, че не съм за тук или че не съм от тук. Не и за този свят! Моля.. но отговор няма.. чувствам се ужасно сама на целия свят.. неразбрана.. различна.. но за да оцелявах трябваше да бъда като другите.. питам се дали моята съдба и лична история е причината да съм това, което съм днес.. да съм обречена да страдам и да живея в самота.. всичко ме потиска, защото моите разбирания, нужди и копнежи са различни от тези на масовото разбиране. Не ми харесват напиванията, събиранията, празните думи, приказки и анализи.. обичам смеха, любовта, разговор извиращ истински от душата и сърцето.. обичам да вярвам, че човек може да прави това, което обича..обичам милите, топли думи.. благодарността.. уважението.. творчеството..Но аз не мога от толкова много време да открия своето място тук.. Но все пак търся.. но какво търся.. и аз не зная.. чувствам се затворена мида.. може би с много потенциал.. но прекалено рано прекършена, потъпквана..Понякога си мисля..аз не съм чак толкова лоша..все пак има в мен доброта..но виждам, че за някои е това без значение..какво носиш отвътре..може би понякога съм прекалено крехка и уязвима..гола..и беззащитна..и раните от този свят..от болка и обида..се настаняват дълбоко..понякога толкова ми тежи…плаче ми се..но няма до мен никой.. дали някой ще ме чуе.. дали  Бог ме чува.. дали някой би протегнал ръката си.. дали би чул молитвата ми..дали би ме разбрал..дали би ме обгърнал в прегръдка…дали ще мога да се доверя..и ще мога да смъкна броните и защитите..сковали вече моето сърце..дали..? Понякога ми се иск да изкрещя, да плача..но за цялата си болка.. имам само този лист.. който мога да пусна като писмо в бутилка.. носещ се в необятното пространство.. и все пак..с надеждата.. може би.. някой ден.. някой ще ме открие.